3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 04.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 323/2014година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. С. от [населено място] срещу определение № 289 от 04.10.2013 г., постановено по т. д. № 3368/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение не е допусната до разглеждане по същество молбата на Д. Д. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение № 106 от 18.02.2011 г. по т. д. № 679/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Частният жалбоподател поддържа, че с молбата за отмяна е поискал отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на актовете на всички съдебни инстанции, основали решенията си на негодни доказателства по гр. д. № 18294/2006 г. на Софийски районен съд, 75 състав. Моли обжалваното определение да бъде отменено като „незаконно”, а делото – върнато за ново разглеждане.
В срока по чл.275, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че с подадената пред него молба се иска отмяна на влязлото в сила определение от 18.02.2011 г. по т. д. № 679/2010 г., с което в производство по чл.288 ГПК друг състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от № 130 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на Софийски апелативен съд. По съображения, че постановеното в производството по чл.288 ГПК определение не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава въпроси по съществото на правния спор, съдебният състав е преценил, че то не може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК и не е допуснал молбата за отмяна до разглеждане по същество.
Определението е правилно.
Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. от ГПК от 1952 г. /отм./, е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС, освен за решенията, отмяната е допустима и по отношение на влезлите в сила определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на влязло в сила решение и за които законът не предвижда друг ред за защита. Постановлението е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на уреденото в него /чл.303 и сл./ производство за отмяна.
В подадената до Върховния касационен съд молба вх. № 9004/21.09.2012 г. молителят – сега частен жалбоподател, Д. С. е посочил изрично, че иска отмяна на влязлото в сила определение № 106 от 18.02.2011 г. по т. д. № 679/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, поради наличие на новооткрити обстоятелства и нови доказателства, уточнени в допълнителна молба от 01.03.2013 г. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода на първия тричленен състав, че като постановено в производство по чл.288 ГПК посоченото определение не попада сред актовете, които могат да бъдат предмет на отмяна на основанията и по реда на чл.303 и сл. ГПК. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби според специфичните за достъпа до касационно обжалване основания, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Определението, с което приключва производството, се изчерпва с произнасяне относно наличието или отсъствието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Със същото не се разрешават материалноправни въпроси от предмета на делото и не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното право, което изключва възможността за отмяната му чрез извънинстанционния способ на чл.303 и сл. ГПК. Ето защо молбата за отмяна на определението е процесуално недопустима и правилно сезираният с нея съд не е допуснал разглеждането й по същество.
Изложените в частната жалба твърдения за основаване на определението по чл.288 ГПК и на постановените от първоинстанционния и от въззивния съд решения на „негодни доказателства” са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и с оглед на това не следва да се обсъждат.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 289 от 04.10.2013 г., постановено по т. д. № 3368/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
2