2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 17.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 190/2012 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
К. К. К. чрез пълномощника си адв. М. С. и Г. И. К. чрез адв. Д. П. са обжалвали определението на Окръжния съд Стара З. № 42 от 01.03.2012г. по ч. гр.д.№ 81/2012г., с което е потвърдено прекратителното определение на Районния съд Стара З. от 30.11.2011г. по гр.д.№ 5246/2010г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът Д. Д. Д. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и моли да му бъдат присъдени разноските за касационното производство.
С обжалваното определение Старозагорският окръжен съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Изложени са съображения, че ищците не претендират собствени права върху спорния имот. Собственик на този имот е държавата, която е учредила право на строеж на ответника, освен това с влязло в сила решение е установено по отношение на ищците, че ответникът е притежател на право на строеж върху имота което е реализирано към 1995г. и е преминало в право на собственост.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че от значение за допустимостта на иска са въпросите : обоснован ли е правният интерес на ищеца при предявен отрицателен установителен иск от твърденията в исковата молба относно чужди права, които смущават собствените на ищеца права.; достатъчни ли са твърденията на ищеца и оспорването от страна на ответника , за да обосноват наличие на правен интерес; при изложени мотиви по съществото на спора и обсъдени доказателства може ли да се извърши проверка по чл.130 ГПК за допустимост на иска; допустимо ли е в определение за прекратяване да се обсъждат доказателствата по същество и да се излагат правни изводи по съществото на спора.
Поддържа се , че по тези въпроси обжалваното определение противоречи на практиката на съдилищата.
Въпросите за допустимостта преценката за правния интерес от провеждането на иска да се направи въз основа на изводи по съществото на спора и събраните в хода на разглеждането на делото доказателства не са обусловили решаващите изводи на съда, защото мотивите на въззивния съд за липса на правен интерес се основават основно на твърденията в исковата молба, че ищците са собственици на имот, който е съседен на този, в който се намират сградите, за които ответникът претендира право на собственост въз основа на договори, праводателите по които се легитимират като собственици въз основа на учредено право на строеж. Следователно по тези въпроси не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
От разрешенията, дадени в решение № 885 от 12.06.2002г. по гр.д.№ 95/2011г. на ВКС, ІV г.о., определение № 163 от 13.02.2011г. по т.д.№ 1282010г. на ВКС , І т.о., решение № 90 от 05.05.2011г. по гр.д.№ 846/2010г. на ВКС, ІІ г.о. следва, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск има при спор за собственост между ищеца и ответника , който би бил налице, когато ищецът твърди, че е собственик и отрича претендирани от ответника вещни права върху същия имот. При липса на твърдения, че ищецът е собственик на имота, предмет на отрицателния установителен иск , какъвто е и разглежданият случай , искът е недопустим. Следователно няма противоречие между обжалваното определение и посочената от касаторите съдебна практика на ВКС , не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.04.2012г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Окръжния съд Стара З. № 42 от 01.03.2012г. по ч. гр.д.№ 81/2012г., с което е потвърдено прекратителното определение на Районния съд Стара З. от 30.11.2011г. по гр.д.№ 5246/2010г.
ОСЪЖДА К. К. К. и Г. И. К. да заплатят на Д. Д. Д. сумата 900 лв. /деветстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: