3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
С., 16.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3706/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу разпореждане № 8183 от 10.09.2014 г. по гр. д. № 1017/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната като недопустима касационната жалба на [фирма] срещу постановеното по делото въззивно решение № 1556 от 29.07.2014 г. поради необжалваемост на решението, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно поради нарушение на закона. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че въззивното решение е постановено по търговско дело. Излага доводи, че с решението е разрешен спор за право, ползващо се от специалната закрила на Закона за защита на потребителите /З./, което обстоятелство изключва търговския характер на делото и обвързаността на преценката за допустимост на касационното обжалване с критериите на чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационен контрол по търговски дела.
Ответниците С. А. Б. и Р. С. Б. – двамата от [населено място], оспорват частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 27.11.2014 г. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, Пловдивски окръжен съд е приел, че подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 1556 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 1017/2014 г. е процесуално недопустима, тъй като решението е постановено по търговско дело с цена на иска 7 471.50 лв. и не подлежи на обжалване по силата на чл.280, ал.2 ГПК.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие /чл.286 ТЗ/.
Обжалваното с касационната жалба на [фирма] въззивно решение е постановено по повод въззивна жалба срещу решение по гр. д. № 8678/2012 г. на Пловдивски районен съд, с което са уважени осъдителни искове на С. А. Б. и Р. С. Б. против [фирма] за заплащане на суми в размер на по 3 735.75 лв., представляващи разлика между уговорени в договор за кредит за покупко – продажба на недвижим имот от 07.08.2007 г. анюитетни вноски и платени без основание анюитетни вноски, увеличени съгласно нищожни клаузи в договора. Независимо, че исковете са квалифицирани с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, претендираните с тях вземания произтичат от твърдяна нищожност на клаузи в договора за банков кредит, дефиниран изрично в чл.1, ал.1, т.7 ТЗ като търговска сделка и сключен от банката – ответник в кръга на упражняваното от нея занятие. Предметът на спора и търговското качество на едната от страните по него са достатъчно основание за квалифициране на делото, по което е постановено въззивното решение, като търговско. Цената на всеки от разгледаните с решението субективно съединени осъдителни искове е под 5 000 лв. и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационен контрол не само според правилата за достъп до касационно обжалване по търговски дела, но и според критериите за достъп до касация по граждански дела. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на подадената срещу него касационна жалба, която правилно е върната от въззивния съд.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че обвързаността на спора със специалните правила на З. за защита на кредитополучателите срещу неравноправни и поради това нищожни клаузи в договор за банков кредит изключва търговския характер на разрешения с въззивното решение правен спор. Потребителското качество на една от страните по делото е ирелевантно за квалифицирането на спора като граждански или търговски. От гледна точка на процесуалното право качеството „потребител” е от значение за специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК и за реда, по който се разглеждат определена категория потребителски искове, но не и за преценката дали въведеният с иск на потребител правен спор е граждански или търговски, респ. дали делото, в рамките на което е разгледан искът, е гражданско или търговско. В тази насока е и цитираната в частната жалба практика на ВКС – определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ІІ т. о., определение № 175/07.02.2011 г. по т. д. № 918/2010 г. на ІІ т. о., определение № 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 214/15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на ІІ т. о., с която Върховният касационен съд се е произнесъл единствено по приложимостта на чл.113 ГПК към искове на физически лица, основани на сключени договори за банков кредит, на застрахователни договори и на договори за доставка на електрическа енергия, без да отрича търговския характер на споровете по такива искове.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата разноски в размер на сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2014 г., чието плащане е отразено в договора.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8183 от 10.09.2014 г., постановено по гр. д. № 1017/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на С. А. Б. с ЕГН [ЕГН] и Р. С. Б. с ЕГН [ЕГН] – [населено място],[жк], ет.1, ап.2, сумата 500 лв. /петстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :