4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София,13.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1950/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в ликвидация/ – [населено място], срещу определение № 46 от 20.02.2013 г., постановено по т. д. № 909/2012 г. от тричленен състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на [фирма] /в ликвидация/ за възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 195 от 12.06.2008 г. по т. д. № 136/2007 г. на Плевенски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на извода в определението, че поради решителния му характер срокът за подаване на молба за отмяна не може да бъде възстановяван по реда на чл.64 ГПК. Навежда оплакване, че определението е постановено в нарушение на процесуалното правило на чл.66, ал.1 ГПК и на установения в чл.11 ГПК принцип за публичност и непосредственост, тъй като молбата за възстановяване на срок е разгледана в закрито заседание без призоваване на страните. В частната жалба са развити и съображения в подкрепа на твърдението за наличие на предвидените в чл.64, ал.2 ГПК предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е извършил тълкуване на разпоредбите на чл.63, ал.3 ГПК и чл.64, ал.3, изр.2 ГПК и е направил извод, че поради решителния му характер срокът по чл.305 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение нито може да бъде продължаван, нито възстановяван. Молбата на [фирма] /л./ за възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 136/2007 г. на Плевенски окръжен съд е разгледана от състава на ВКС в рамките на т. д. № 909/2012 г., тъй като с предходно определение по същото дело молбата за отмяна е оставена без разглеждане като просрочена.
Определението е правилно като краен резултат.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за процесуална незаконосъобразност на определението поради допуснати нарушения на чл.66, ал.1 ГПК и чл.11 ГПК. Данните по делото сочат, че първият тричленен състав е осигурил възможност на молителя /сега частен жалбоподател/ да заяви и изчерпи всичките си искания и доводи, имащи значение за произнасянето по молбата за възстановяване на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.66, ал.1 ГПК и прогласеният с чл.11 ГПК принцип за непосредственост и публичност на процеса са предназначени да гарантират ефективното упражняване на правото на защита на страните в гражданското съдопроизводство. След като правото на частния жалбоподател за защита в производството по чл.64 и сл. ГПК не е накърнено, формалното нарушение на посочените разпоредби, изразяващо се в разглеждане на молбата за възстановяване на срок в закрито, вместо в открито съдебно заседание с призоваване на страните, не е рефлектирало върху правилността на определението и не налага неговата отмяна.
Настоящият състав на ВКС намира за законосъобразен извода на първия тричленен състав, че установеният от чл.305 ГПК преклузивен тримесечен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение не подлежи на възстановяване по реда и при предпоставките на чл.64 ГПК.
В разпоредбата на чл.64 ГПК е предвидена възможност за страната, която е пропуснала установения от закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие, да поиска неговото възстановяване. Възстановяването на срока е допустимо, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени и непреодолими за нея обстоятелства. Законът не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо производството по чл.64 ГПК за възстановяване на срок. Независимо от това, доколкото всяко процесуално действие по смисъла на чл.64, ал.1 ГПК предполага висящ съдебен процес, производството по чл.64 ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на лични и имуществени права /чл.2 ГПК/. Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на съда с иск или молба за защита на накърнени граждански права и интереси, не могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. Това разрешение се отнася не само за преклузивните срокове за предявяване на искове /напр. чл.33, ал.1 ЗС, чл.694, ал.1 ТЗ, чл.74, ал.2 ТЗ, чл.58, ал.3 ЗК и др./, но и за установения в чл.305 ГПК тримесечен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Аргумент в подкрепа на извода за неприложимост на производството по чл.64 ГПК към молбата за отмяна по чл.303 ГПК се съдържат в текста на чл.59 ГПК, посочващ изрично, че правната уредба в Глава VІІ от Общата част на ГПК се отнася до сроковете в процеса, т. е. до сроковете, чието начало е поставено в рамките на висящ процес. До същия извод водят разпоредбата на чл.65, ал.3 ГПК, според която подаването на молба за възстановяване на срок не спира хода на делото, както и тази на чл.66, ал.1 ГПК, изискваща молбата да бъде подадена с препис за насрещната участваща в делото страна. Производството за отмяна на влязло в сила решение не е продължение на исковия процес, приключил с постановяване на решението, а съставлява самостоятелно производство с извънинстанционен характер. Подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение предполага отсъствие на висящ процес и е насочено към започване на такъв процес пред единствено компетентния за това съд – Върховният касационен съд, което означава, че пропускането на установения в чл.305 ГПК тримесечен преклузивен срок за иницииране на производството по отмяна не може да бъде санирано чрез способа на чл.64 ГПК дори тогава, когато причините за пропускането са извинителни за заинтересованата от отмяната страна. В конкретния случай частният жалбоподател е изтъкнал такива извинителни причини, но сами по себе си те не могат да послужат като основание за възстановяване на пропуснатия не по негова вина срок, след като срокът за подаване на молба за отмяна е извън приложното поле на чл.64 ГПК.
В частната жалба е цитирана практика на ВКС – определение № 23/25.02.2009 г. по т. д. № 9/2008 г. на ІІ т. о., определение № 205/11.05.2009 г. по ч. гр. д. № 92/2009 г. на ІІ г. о., определение № 580/07.10.2011 г. по ч. гр. д. № 469/2011 г. на ІV г. о. и определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ІІ т. о., с която жалбоподателят е обосновал тезата си за допустимост на исканото възстановяване на срок. Посочената практика обаче е неотносима към поставения за разглеждане процесуален въпрос, тъй като касае възстановяването на срок за обжалване на постановени по висящи дела съдебни актове, а този срок не е аналогичен на срока за отмяна по чл.303 във вр. с чл.305 ГПК.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение по т. д. № 909/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46 от 20.02.2013 г., постановено по т. д. № 909/2012 г. от тричленен състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :