О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 570
София, 30.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 33/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 123 от 12.05.2010 г. по в.гр.д.№ 59/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което след отмяна на отхвърлителното решение № 200 от 22.05.2009 г. по гр.д.№ 1088/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по предявения от [фирма], [населено място] иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ответниците [фирма] и [фирма], [населено място], че ищецът е собственик на 1 брой мрежова сушилня за фурнир „Арикан 2002”, находящ се в цеха му в [населено място], [община].
В касационната жалба се поддържат подробни съображения в подкрепа на доводите за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон – чл.78, ал.1 ЗС и на процесуалния закон – чл.133, ал.1, б.”в” и чл.134 ГПК (отм.), поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал достъпът на въззивното решение до касация с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради разрешения в противоречие с практиката на съдилищата въпрос за действителността на договор за продажба на чужда вещ. Поддържа, че като приел, че сделката не е нищожна, въззивният съд е разрешил поставения материалноправен въпрос в отклонение от съдебната практика, като се позовава на Решение № 336 от 30.07.2008 г. на ОС-Велико Търново по гр.д.№ 8/2008 г. Същото основание се поддържа и по процесуалноправния въпрос за допустимостта на гласни доказателства за установяване на твърдението за симулация от страна, която не е страна по симулативния договор, разрешен според касатора в противоречие с Решение № 188 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 274/2008 г., І г.о.
Ответната по касация страна [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените с нея отменителни основания.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че собствеността върху процесната сушилня е прехвърлена върху ищеца с договор от 01.12.2005 г. от ответника [фирма] след надлежно взето решение от ОС за сумата 50 000 лв. Възражението на ответника и настоящ касатор [фирма]/ с предишно наименование [фирма], че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху процесната сушилня, тъй като е закупена от несобственик – ответника [фирма], който е лизингополучател на същата е счетено за неоснователно. На първо място въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че не може да се направи извод за идентичност между спорната сушилня и предоставената на лизинг на първия ответник. На второ място съдът всъщност се е позовал на чл.78, ал.1 ЗС, според който не е нищожна продажбата на чужда вещ, когато приобретателят не знае, че придобива собствеността от несобственик, освен когато за прехвърлянето се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите, каквото изискване на закона в случая отсъства. Вярно е според съда, че договорът за лизинг е вписан в Централния регистър на особените залози, но за ищеца като трето лице важат разпоредбите на чл.12 и сл. ЗОЗ. Освен това той е вписан в ЦР след датата, на която е била сключена прехвърлителната сделка, въз основа на което е направен извод, че правата на лизингодателя не могат да се противопоставят на купувача на лизингованото имущество, който има качеството на добросъвестен приобретател. С оглед на това е направен извод, че договорът за продажба е действителен и следва да се зачете нейния вещно-правен ефект, като се признае на ищеца правото му на собственост върху процесната вещ. По възражението за симулативност, релевирано от [фирма] е прието, че като страна по сделката, свидетелските показания за установяването му са недопустими, а писмени не са били представени.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Първият въпрос несъмнено е обусловил решаващите изводи на съда, но той е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл.78, ал.1 ЗС, според която продажбата на чужда вещ не е нищожна, освен ако приобретателят е недобросъвестен или не се изисква специална форма за договора за прехвърлянето й – чл.18 ЗЗД. Вторият въпрос е неотносим с оглед обстоятелството, че твърденията за симулативност са въведени не от касатора, за който като трето лице на договора действително не важи ограничението на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК (отм.), а само от продавача по сделката, по отношение на който това ограничение на общо основание намира приложение.
Изложеното позволява да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде отклонено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 12.05.2010 г. по в.гр.д.№ 59/2010 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: