3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№45
София,03.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 233/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2149 от 13.11.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1315/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 865 от 07.10.2014 г. по т. д. № 370/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по ч. т. д. № 1513/2014 г. е образувано пред Пловдивски апелативен съд по частна жалба на [фирма] срещу определение по т. д. № 370/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд. С определението е оставено без уважение искане на банката – частен жалбоподател, направено със становище вх. № 3178/03.10.2014 г., за постановяване на определение по чл.692, ал.4 ТЗ, с което да бъде одобрен списък на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] – [населено място]. Искането е аргументирано с твърдения, че съдът по несъстоятелност необосновано забавя постановяването на определение по чл.692, ал.4 ТЗ.
За да остави частната жалба без разглеждане и да прекрати производството по нея, Пловдивски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение е по движение на делото и според разпоредбата на чл.274 ГПК, приложима към обжалване на определенията в производството по несъстоятелност по силата на препращащата разпоредба на чл.621 ТЗ, не подлежи на обжалване с частна жалба. Въззивният съд е посочил, че при недопустимост на частната жалба не разполага с правомощия да преценява законосъобразността на отказа на съда по несъстоятелност да постанови определение по чл.692, ал.4 ТЗ. Изразил е становище, че дори да има необосновано забавяне при постановяване на определението по чл.692, ал.4 ТЗ, жалбоподателят разполага с друг път на защита.
Обжалваното определение е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото. По силата на препращането в чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ правилата на чл.274, ал.1 ГПК са приложими и при обжалване на определенията, постановени в производство по несъстоятелност.
Определението, с което съдът по несъстоятелност е оставил без уважение искане на участник в производството за постановяване на определение по чл.692, ал.4 ТЗ, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Това определение е свързано с движението на производството по несъстоятелност и по никакъв начин не прегражда развитието на делото за несъстоятелност, за да подлежи на обжалване при предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В Търговския закон и в Гражданския процесуален кодекс не се съдържа изрична разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване на определенията по движение на делото за несъстоятелност, което изключва и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. След като не отговаря на императивните изисквания на чл.274, ал.1 ГПК, постановеното от съда по несъстоятелност определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.613а, ал.2 ТЗ. Като е констатирал необжалваемостта на определението и е оставил без разглеждане подадената срещу него недопустима частна жалба, Пловдивски апелативен съд е приложил правилно закона.
Изложените в частната жалба на [фирма] доводи, че по различни дела отделни състави на Пловдивски апелативен съд са изразили противоположни становища относно наличието на постановено в производството по несъстоятелност на [фирма] определение по чл.692, ал.4 ТЗ, не касаят валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, поради което не следва да се обсъждат. Не следва да се обсъждат и доводите относно необоснованото забавяне на съда по несъстоятелност да се произнесе с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, тъй като с оглед преценката за недопустимост на частната жалба въззивният съд не се е произнасял дали такова забавяне действително е допуснато.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2149 от 13.11.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1315/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :