4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София,13.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1665/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н./ – [населено място], срещу определение № 92 от 17.03.2014 г., постановено по ч. т. д. № 75/2014 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на [фирма], подадена чрез Д. А. У. – изпълнителен директор, срещу постановление № 1 от 24.01.2014 г. по т. д. № 266/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което по реда на чл.717з ТЗ са възложени на М. И. – гражданка на У., недвижими имоти, представляващи активи от масата на несъстоятелността на длъжника [фирма].
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага доводи за нарушение на закона при формиране на извода на въззивния съд, че с обявяването му в несъстоятелност с последиците по чл.711, ал.1, т.3 ТЗ са прекратени правомощията на управителните му органи и представителната власт за обжалване на постановлението по чл.717з ТЗ принадлежи единствено на синдика. С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците М. И. – гражданка на У., представлявана от пълномощника си адв. М. А., и М. И. К. – синдик на [фирма] /н./, оспорват частната жалба като неоснователна по съображения в писмени отговори, депозирани в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по ч. т. д. № 75/2014 г. е образувано пред Бургаски апелативен съд по частна жалба на [фирма] /н./ – длъжник в производството по несъстоятелност по т. д. № 266/2010 г. на Бургаски окръжен съд, срещу постановление № 1 от 24.01.2014 г., с което на основание чл.717з ТЗ съдът по несъстоятелност е възложил на М. И. недвижими имоти, представляващи активи от масата на несъстоятелността на длъжника. Частната жалба е подадена и подписана от Д. У. в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] /н./.
С обжалваното определение Бургаски апелативен съд е оставил жалбата без разглеждане, след като е приел същата за процесуално недопустима. Недопустимостта е аргументирана със съображения, че жалбата е просрочена, тъй като е подадена на 11.02.2014 г. след изтичане на едноседмичния срок за обжалване на постановлението, броен от датата 24.01.2014 г., когато постановлението е връчено на длъжника чрез синдика М. К.. Като втори аргумент за недопустимост на жалбата е посочена липсата на представителна власт на изпълнителния директор Д. У., чрез когото е подадена жалбата. Въззивният съд е приел, че след постановяването на решение № 344 от 28.10.2013 г. на съда по несъстоятелност, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711, ал.1, т.3 ТЗ, представителната власт на изпълнителния директор е прекратена и правото да представлява дружеството, включително при обжалване на постановлението за възлагане, принадлежи единствено на назначения с определение на съда по несъстоятелност синдик М. К..
Определението е неправилно.
В разпоредбата на чл.717з, ал.3 ТЗ е предвидено, че постановлението, с което съдът по несъстоятелност възлага на обявения купувач вещи или права от масата на несъстоятелността, може да се обжалва пред апелативния съд от длъжника. Съгласно чл.635, ал.3 ТЗ, в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Правомощията на синдика са посочени в чл.658, ал.1 ТЗ и сред тях не е визирано изрично подаването на жалби срещу актовете на съда по несъстоятелност, постановени във фазата по осребряване на имуществото на длъжника, какъвто характер има постановлението за възлагане по чл.717з ТЗ.
В трайната практика на Върховния касационен съд е възприето становището, че с влизане в сила на решението по чл.711 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на длъжник – юридическо лице не настъпва „абсолютно” прекратяване на правомощията на неговите органи. Органите на дружеството остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като и след настъпване на последиците по чл.711, ал.1, т.3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Предоставените с чл.658 ТЗ правомощия не превръщат синдика в законен представител на длъжника и не изключват правомощията на органите на длъжника да предприемат процесуални действия за защита на неговите права и интереси, в т. ч. и действия, касаещи осребряването на имущество от масата на несъстоятелността. С чл.658, ал.1, т.14 ТЗ осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността е възложено на синдика. Поради това, при предвидена възможност за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност актове по осребряване, синдикът не е заинтересован да ги обжалва от името на длъжника, доколкото те са последица от изпълнение на собствените му правомощия по чл.658, ал.1, т.14 ТЗ. Заинтересовани да обжалват от името на длъжника са именно неговите органи, които макар и с прекратени правомощия за управление и представителство по повод на прекратената търговска дейност, не са лишени от правото да извършват процесуални действия за защита срещу актовете на съда по несъстоятелност, които според преценката им засягат правата и интересите на длъжника във фазата на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд за недопустимост на подадената от длъжника, чрез неговия изпълнителен директор, жалба срещу постановлението по чл.717з ТЗ. Представителната власт на изпълнителния директор за обжалване на постановлението произтича от разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ и като е отрекъл съществуването й, Бургаски апелативен съд е нарушил закона.
Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд за просрочие на жалбата. От приложеното към делото съобщение е видно, че длъжникът е уведомен чрез изпълнителния си директор за постановлението за възлагане на 04.02.2014 г., а жалбата е депозирана на 11.02.2014 г., т. е. в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК във вр. с чл.613а, ал.3 ТЗ. Съобщаването на постановлението чрез синдика е ирелевантно за допустимостта на жалбата, тъй като меродавен за началото на срока за обжалване е моментът, в който длъжникът е уведомен за постановлението чрез своите органи.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Бургаски апелативен съд за разглеждане по същество на жалбата по чл.717з, ал.3 ТЗ, подадена от [фирма] /в несъстоятелност/ чрез изпълнителния директор Д. У..
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 92 от 17.03.2014 г., постановено по ч. т. д. № 75/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на [фирма] /н./, подадена чрез изпълнителния директор Д. А. У., срещу постановление № 1 от 24.01.2014 г. по т. д. № 266/2010 г. на Бургаски окръжен съд за възлагане на основание чл.717з ТЗ на недвижими имоти, представляващи активи от масата на несъстоятелността на [фирма] /н./.
ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за разглеждане на жалбата по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :