3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 18.12= 2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т. д. № 2834/2014 г.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба и отговора на същата твърдения и възражения, на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК, постановява следното:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА АД № 1202/2012 г./два тома, оригинал/ по описа на Софийски арбитражен съд при Асоциация за вътрешен и международен арбитраж
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявени са искове от ЕТ”И. К. – В. Ш., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез процесуалния му пълномощник адвокат Н. Б., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.47, т.2, предл.1 и т.3, предл.2 от ЗМТА за отмяна на решение от 10.02.2014 г. по арб.дело № 1202/2012 г. на Софийски арбитражен съд при Асоциация за вътрешен и международен арбитраж.
Ищецът поддържа, че А. съд, постановил атакуваното арбитражно решение, не е бил компетентен да разгледа спора, тъй като договора за доставка на стоки от 09.09.2009 г., на който са основани исковите претенции и в който се съдържа арбитражната клауза, е бил прекратен с изтичане на уговорения срок. Доставките на стоки от ЕТ”И. К.- В. Ш.”за периода от 07.01.2010 г. до 13.09.2010 г. са извършени след прекратяване на договора и представляват отделни договори за продажба на стоки, по които няма действащо арбитражно споразумение. Твърди, че както с отговора на исковата молба по арб.дело, така и в първото заседание е въведено надлежно възражение в посочения смисъл, което неправилно не е било уважено от арбитражния състав.
Ищецът твърди,че арбитражното решение е постановено в грубо противоречие с обществения ред на Република България. Дори и при възприемане на становището на арбитражния състав относно прекратяването на договора с едностранно изявление на ищцовото дружество/сега ответник/, връчено на ЕТ на 06.11.2013 г., датата, от която ЕТ би изпаднал в забава би била 21.11.2013 г. Исковата молба пред АС е подадена една година по-рано – на 20.11.2012 г., а ЕТ е осъден да заплати лихва върху посочената в арб.решение сума, считано от 20.11.2012 г., когато не е имал задължение да получи обратно продадените стоки. Освен това се поддържа, че по отношение на задължението на [фирма] да „изтегли” наличните при [фирма] количества стоки към момента на изтичане на срока на действие на договора за продажба на стоки – 09.12.2009 г. е налице забава на кредитора [фирма] за даване на информация за наличните стоки в предвидения в договора 14-дн.срок. При липсата на такава информация, следва да се приеме, че не е налице задължение за ЕТ за получаване на стоки от страна на продавача и съответно за издаване на кредитни известия за цената на тези стоки.
Ответникът – [фирма], представлявано от управителя Радосцвета С., оспорва изцяло исковата молба. Счита, че е налице валидна клауза за арбитраж, обхващаща договорните правоотношения между страните по повод на доставката на стоки по договора от 09.09.2009 г., а при постановяване на атакуваното решение не са нарушени повелителни правни норми и арбитражният състав се е произнесъл съобразно предмета на спора. Подробни съображения са развити в писмен отговор.
С оглед правната квалификация на предявените искове за отмяна на арбитражното решение, твърдяните от ищеца обстоятелства и становището на ответника, на страните не следва да бъдат давани допълнителни указания по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за , за когато да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: