ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 939
София, 30.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1684 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на И. Ц. И. от София срещу въззивното решение на СГС от 30.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 1684/2006г.
Ответниците по касационната жалба Н. а. „Ж. в н.“ /НАЖН/, Т. Ф. П. и Л. Л. В. не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 27.ІІІ.2006г. по гр.д. № 5506/2005г., с което са отхвърлени предявените от И. Ц.И. срещу НАЖН и Т. Ф.П. искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 във вр. с чл.4 ал.1 З.. и срещу Л. Л.В. иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 вр. с чл.5 З..
За да оцени предявените искове като неоснователни, въззивният съд е приел, че от писмените и гласни доказателства не се установяват никакви обстоятелства – дори и несъществени индиции – изпращането на писмото от 25.ІІ.2005г., подписано от отв.П. в качеството й на председател на НАЖН, до зам.министър на младежта и спорта, несъмнено довело до замяната на ищцата като представител на А. в международния проект „Европейски седмици за равнопоставеност на половете – обучение и спорт”, да е било обусловено от това, че И. е от женски пол, а А. – от мъжки. Напротив, и двете свидетелки изрично сочат други причини за това: св.Д. – че целта на замяната била А., а не ищцата, да вземе хонорара /3605 евро/, както и лични амбиции на отв.В. „да властва върху целия проект”, св.Т. – че мотивите за писмото и смяната на ищцата са произтекли от „вътрешни неразбирателства” в НАЖН кой да управлява проекта, като „не е бил проблемът да се търси точно мъж”, макар на свидетелката да не станало ясно „защо мъж трябва да се търси за тази женска асоциация”, при положение, че работата на ищцата вече е била свършена. От доказателствата не се установяват и твърдяните от ищцата обстоятелства за осъществяван словесен тормоз от В., а още по-малко на основание полов признак. При това положение не е налице никакво основание за прилагане на процесуалната норма на чл.9 З..
В изложението на И. Ц.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, по чието произнасяне от ВКС ще се решат въпроси, свързани с дискриминацията на основа пол и с прилагането на на обърнатата доказателствена тежест по чл.9 З.., както и по въпроси по приложението на закона, по които има оскъдна практика и които биха допринесли за точното му прилагане и за развитие на правото. Изложени са съображения за разбирането на ищцата за същността на дискриминацията – всяко неравностойно третиране, което няма законова цел, не е оправдано и пропорционално на търсената законова цел и в този смисъл такова неравностойно третиране може да има различни специфични проявления, основани на прокламираните в закона признаци; че т.н. „джендър дискриминация”, боравенето с термини като „равенство в третирането”, „равни възможности” са все още трудно разбираеми и трудно приложими понятия; в този смисъл наличието/липсата на джендър дискриминация или на такава, основана на признака пол, се обосновава на принципа на законодателно и фактически създадено равенство между половете, което означава равен и еднакъв шанс за участие на жените и мъжете във всички сфери на обществения и частен живот; сочи се, че легално определение за дискриминация относно жените се съдържа в чл.1 от ратифицираната, но необнародвана, Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените – всяко различие, изключение или ограничение по признака пол, насочено към отслабване или намаляване до минимум на признанието или реализацията на жените, независимо от семейното им положение, въз основа на равноправието на мъжете и жените, на правата на човека и основните свободи във всяка област; новото предизвикателство при правоприлагането е създаването на законови гаранции и чрез съдебна практика за превръщането на абстрактното и формално равенство във фактическо; изложено е даденото в решение на СРС разрешение по оплаквания за дискриминация на основа етническа принадлежност, според което ефективната защита срещу дискриминация изисква лицето, овластено да ръководи дейността на съответен правен субект, да създаде организация, изключваща всяка форма на дискриминация, целта на закона може да бъде постигната само и доколкото е създадена такава организация, фактическата връзка между автора на дискриминационното действие и правния субект, от чието име действа той, е необходимо и достатъчно условие, обосноваващо нарушение на установените от закона правила, законът не урежда изрично критерии за определяне относимостта на извършеното действие с правната сфера на лицето, предоставящо желаното от дискриминирания благо, при все , че изрично установяваадминистративнонаказателна отговорност, фактическата връзка между автора на дискриминационно действие и правния субект, от чието име действа той, е необходимо и достатъчно условие, за да обоснове нарушение на установените правила; след като законът утвърждава правото на лицето на равноправно третиране, то и необоснованото накърняване на чувството му за равнопоставеност е обстоятелство, което само по себе си поражда задължение за обезвреда. В този смисъл били поредица решения на СРС. По отношение прилагането на чл.9 З.. в едно решение на СРС е приложен принципът на обърнатата доказателствена тежест – след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такава, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е поставил по посочения начин правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило изхода по спора. Релевираните в изложението съображения обективират и обосновават разбирането на касаторката за същността на дискриминацията и предпоставките, обуславящи наличието на такава. Тези съображения имат характер на касационно основание по смисъла на чл.281 ГПК, но то може да бъде подложено на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. Конкретни въпроси във връзка с решаващите изводи на въззивния съд – не са установени по делото никакви обстоятелства замяната на ищцата с Пл.А. да е било обусловено от това, че тя е от женски пол, а последния – от мъжки /т.е. с които би могъл да се направи извод за наличие на дискриминация/, при което не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.9 З.. /ответната страна да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено/, касаторката не е релевирала като основание за допускане на касационно обжалване, а както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да извлече служебно тези въпроси. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, обуславяща невъзможността за преценка за наличие и на някоя от допълнителните такива по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ-„В” въззивен състав, постановено на 30.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 1684/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: