О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 29.04. 2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 629/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. К. от [населено място], срещу решение № 1595 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1000/2010 г. на Софийски апелативен съд, поправено и допълнено с решение № 738 от 09.05.2012 г., в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-3 състав решение № 3886 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 5502/20109г., предявеният от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата от 5 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на другата страна разноски в размер на сумата 752.61 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Касаторът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, поради което се явява занижено, дискриминиращо и допринасящо за натрупване на негативно отношение към съдебната система и недоверие в правораздаването. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с приетото от въззивната инстанция съпричиняване на вредите, като се твърди, че по делото не е безспорно установено дали пострадалият е бил без предпазен колан, както и че поставянето на такъв колан е „нож с две остриета”, тъй като при тежко произшествие, каквото е процесното, коланът би причинил по-тежки травматични увреждания /травми в корема, черния дроб, ребрата/ в сравнение с тези, които са получени от ищеца – наранявания на главата и лицето.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за делото са поставени въпросите за точното прилагане на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – „И. България” З., [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 17.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което предявеният от Х. В. К. от [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 5 000 лв., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от него в резултат от процесното пътно-произшествие неимуществени вреди е сумата 10 000 лв., но е приел, че същото следва да бъде намалено наполовина поради равния принос на самия ищец за настъпването на произшествието, изразяващ се в непоставяне на предпазен колан. Общият размер на обезщетението е определен с оглед вида на получените от ищеца травматични увреждания /контузия на главата и гърдите, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в тилната област и на дясното коляно/; продължителността и интензитета на търпените болки /3-дневен престой в болнично заведение; лечение в домашни условия за около 3-месеца; по-голяма интензивност на болките през първите 30 дни/ и последиците от травмите за здравословното му състояние /остатъчни белези от контузиите в тилната област на главата, на брадата и на дясното коляно; липса на неврологична симптоматика от мозъчното сътресение/. Изводът за съпричиняване на вредоносния резултат е направен с оглед заключението на допуснатата във въззивното производство комплексна медицинска и автотехническа експертиза, според което, на база техническите параметри на процесното ПТП, деформациите на автомобила и най-вече на травматичните увреждания на пострадалия, може да се предположи, че при настъпване на същото ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Експертите са посочили, че получените от пострадалото лице увреждания са сходни с тези, които се установяват и при други катастрофирали водачи на МПС, пътували без поставен предпазен колан.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по единия от поставените от касатора въпроси, а именно – по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие със задължителната, съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика, а именно – постановените по реда на чл. 290 ГПК /служебно известни на настоящия състав/ решения на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г.; решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о., съобразно която практика, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. С оглед наличието на посочената задължителна съдебна практика, касационното обжалване не следва да бъде допуснато на останалите поддържани основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Макар и значим за конкретното дело, по отношение на този въпрос не са осъществени допълнителните изисквания, специфични за всяко от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. На първо място, този въпрос не би могъл да се определи като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по него е налице задължителна съдебна практика. Пленумът на Върховния съд е дал подробни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Наличието на посочената практика и съобразяването й от въззивния съд в обжалваното решение налагат извод за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускането му до касация.
Предвид освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, делото следва да бъде докладвано на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване, без да бъдат давани указания за внасяне на такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1595 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1000/2010 г. на Софийски апелативен съд, поправено и допълнено с решение № 738 от 09.05.2012 г., в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-3 състав решение № 3886 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 5502/20109г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата от 5 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв., както и в частта за разноските.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: