О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 09.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 253/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х” Е. , гр. С. срещу решение № 347 от 17.12.2008 г. по в. т. д. № 551/2008 г. на Великотърновски апелативен съд. С атакуваното решение е оставено в сила постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 106 от 16.07.2008 г. по т. д. № 77/2008 г., с което по предявен от ”С” А. , гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, е признато за установено по отношение на касатора “Х” Е. и “Р” О. /. несъстоятелност/, гр. В., че плащанията по касови разходни ордери от 30.04.1999 г., 12.05.1999г., 17.05.1999г., 21.05.1999г. и 26.05.1999 г. и по платежно нареждане от 03.05.1999 г., в общ размер на сумата 124 340 лв. са нищожни.
По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес и на активна процесуална легитимация на “С” А. за предявяването на иск по чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ, както и че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Като процесуалноправни са посочени въпросите: активно легитимирани ли са кредиторите на несъстоятелния длъжник да предявят иск по чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ; налице ли е правен интерес от предявяването на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ в случай, че е образувано друго дело по предявен от синдика на дружеството-длъжник с предмет иск по чл. 55 ЗЗД и съединен с него отменителен иск; следва ли да бъде спряно производството по предявените от синдика искове до решаването на делото по предявения от кредитора отменителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и може ли съдът да приеме за недоказан твърдян от страната факт, ако е отказал допускането на поисканите за неговото установяване доказателства.
Като материалноправни са посочени въпросите: елемент ли е от фактическия състав на чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ наличието на валиден паричен дълг, настъпил падеж на дълга и добросъвестност на получателя на плащането; приложим ли е чл. 301 ТЗ по отношение подписването на разходни касови ордери за извършване на плащания в брой и как следва да се прилага чл. 55 ТЗ в хипотези, в които и платецът и получателят на плащането са водили счетоводството си в нарушение на приложимите разпоредби. Последният въпрос неправилно е квалифициран от касатора като материалноправен. Доколкото е свързан с доказателствената стойност на определени документи /търговските книги/, този въпрос е процесуалноправен.
Ответникът по касация – “С” А. , гр. С. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, подробно развити в изложение, приложено към депозирания по делото отговор от 10.03.2009 г.
Ответникът – “Р” О. /. несъстоятелност/, гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси безспорно са от значение за изхода на конкретното дело, с изключение единствено на процесуалноправния въпрос следва ли да бъде спряно производството по предявените от синдика искове до решаването на делото по предявения от кредитора отменителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като този въпрос касае преграждане развитието на друго, а не на настоящото дело. Следователно, осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на въпроса – може ли съдът да приеме за недоказан твърдян от страната факт, ако е отказал допускането на поисканите за неговото установяване доказателства – е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е решен в противоречие със задължителните указания в ТРОСГК № 1/2001 г. за функциите на въззивната инстанция като такава по съществото на спора.
По отношение на останалите процесуалноправни въпроси касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсата на утвърдена практика на Върховен касационен съд по тези въпроси и фактът, че същите се решават противоречиво, видно от приложените решения на другите съдилища /които обаче не могат да обосноват приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото са обжалваеми и липсват данни да са влезли в сила/ налагат извод, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изискване, а именно – въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради непосредствената му връзка с тези въпроси, изложените съображения за допускане на касационното обжалване на посоченото основание се отнасят и за материалноправния въпрос – елемент ли е от фактическия състав на чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ наличието на валиден паричен дълг, настъпил падеж на дълга и добросъвестност на получателя на плащането.
Що се отнася до останалите два въпроса, настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Относимите към тях законови разпоредби /чл. 301 и чл. 55 ТЗ/ са достатъчно ясни и не се налага разкриване на съдържанието им чрез тълкуване. Освен това, по приложението на същите е налице богата и непротиворечива съдебна практика.
С оглед изложеното, касационното обжалване следва да бъде допуснато. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, предварително внасяне на държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа № 1/2008 г. на Министерство на правосъдието не се дължи.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 347 от 17.12.2008 г. по в. т. д. № 551/2008 г.на Великотърновски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: