5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
С., 02.09.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 654/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], [община] срещу решение № 98 от 11.12.2009 г. по т. д. № 210/2009 г. на Б. апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Б. окръжен съд решение № 44 от 05.03.2009 г. по т. д. № 346/2007 г., с което изцяло са уважени предявените от Н. В. Т. от[населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: за сумата 80 000 лв. – платена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 13.04.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 23.07.2007 г. до окончателното й изплащане и за сумата 8 000 лв. – неустойка за неизпълнение на същия договор, като в полза на ищеца са присъдени и направените по делото разноски в размер на 3 520 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че уговорената в процесния предварителен договор цена на продавания имот в размер на сумата 80 000 лв. е била платена от купувача Н. В. Т.. Касаторът счита, че този извод не съответства на представените по делото доказателства и е резултат от неправилното разпределение на доказателствената тежест между страните. Според него, в нарушение на процесуалното правило на чл. 127 ГПК /отм./ решаващият състав е счел за доказано плащането на процесната сума само въз основа на твърденията на самия купувач по предварителния договор, съдържащи се в отправената до продавача нотариална покана от 13.10.2006 г., като не е съобразил другите представени по делото доказателства, сочещи на липса на плащане на тази сума.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по значими за делото въпроси, свързани с разпределението на доказателствената тежест в процеса; със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да съобрази направеното от ищеца признание на факта, че не може да представи доказателства за плащане на цената по процесния предварителен договор. Като съществен за спора е посочен и въпросът за основанието на предявения главен иск за сумата 80 000 лв. и по-конкретно за недопустимостта да бъде предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД при условие, че между страните съществува облигационно правоотношение. В подкрепа на заявеното основание касаторът се позовава на ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1979 г.; Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1/17.07.2001 г., както и на три решения, постановени от отделни състави на ВС и ВКС. С допълнителна молба от 05.10.2010 г. касаторът е представил и влязло в сила решение № 47 от 12.08.2010 г. по гр. д. № 347/2007 г. на Б. окръжен съд, постановено по предявени срещу него искове за връщане цената по друг предварителен договор и за заплащане на неустойка, като твърди, че се касае за идентични случаи, които са разрешени противоречиво от Б. окръжен съд.
Ответникът по касация – Н. В. Т. от[населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Б. окръжен съд, с което [фирма] е осъдена да заплати на ищеца Н. В. Т. сумата 80 000 лв., представляваща цена по предварителен договор от 13.04.2005 г. и 8 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на същия, въззивният съд е приел, че посочените суми са дължими от търговското дружество, предвид невъзможността цитираният предварителен договор да бъде обявен за окончателен и с оглед съдържащите се в него изрични уговорки между страните – както за връщане на платената сума при несключването на окончателен договор, така и за заплащане на неустойка /Раздел ІІІ, т. 1/. Изводът за основателност на претенциите е направен, като е съобразено влязлото в сила решение № 94 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 129/2008 г. на Ц. районен съд, с което предявеният от Н. В. Т. срещу [фирма] иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен е отхвърлен поради това, че дружеството-продавач не е собственик на имота. Като неоснователно въззивният съд е преценил основното възражение на въззивника за недължимост на сумата 80 000 лв. поради липсата на доказателства купувачът да е платил същата. В тази връзка решаващият състав е приел, че плащането на цената в деня на сключване на процесния договор се доказва от самия договор, доколкото сумата 80 000 лв. е определена не само като цена на имота, но и като задатък, което означава, че плащането й е условие за сключването на договора. Отделно от това, като доказателство за плащането на посочената сума съдът е счел изпратената от купувача по договора Н. В. Т. до ответното дружество-продавач нотариална покана от 13.10.2006 г., в която изрично е упоменато, че ищецът е заплатил цената на имота при подписването на предварителния договор. От друга страна, всички ангажирани от дружеството-продавач писмени доказателства са преценени като ирелевантни за спора и недоказващи възражението му за липса на реално плащане на цената – както представените годишни данъчни декларации за периода 2005 г. – 2007 г., така и удостоверенията, издадени от нотариус В. Д., рег. № 491, с район на действие Б. районен съд, в които същата посочва, че при нотариалното удостоверяване на подписите на страните по предварителния договор от 18.04.2005 г. пред нея не са извършвани плащания на парични суми, нито такива са коментирани.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан със задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет, е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – този въпрос е решен в противоречие както с трайната практика на Върховен съд и на Върховен касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, така и със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 7/65 г. и ТРОСГК на ВКС № 1/17.07.2001 г.
По отношение на останалите въпроси – твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се доказва от представените решения на ВС и ВКС. А що се отнася до въпроса за допустимостта на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, същият изобщо не следва да бъде обсъждан, тъй като не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът не е приел такава правна квалификация на предявения иск за сумата 80 000 лв., поради което не се е произнасял по приложимостта на посочената разпоредба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № решение № 98 от 11.12.2009 г. по т. д. № 210/2009 г. на Б. апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма],[населено място], [община], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1760 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: