О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 19.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 993/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” А. , Република Хърватия, чрез процесуалния му пълномощник а. М от гр. В., срещу решение № 864 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 2542/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-8 състав решение № 5 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 124/2007 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу „В” Е. , гр. В. иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение № IS-P-2003/24 на Арбитражния постоянен съд при Хърватска стопанска камара – гр. З., Република Хърватия.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с приетото от въззивния съд, че ответникът по иска не е бил надлежно уведомен за разглеждането на арбитражното дело пред Арбитражния съд в Република Хърватия. Според касатора, освен, че по отношение преценката за редовността на връчване на призовката за арбитражното заседание неправилно е приложен българският закон /чл. 48 ГПК /отм./, решаващият състав не е взел предвид представените във въззивното производство множество доказателства, установяващи, че получаването на цялата кореспонденция между страните във връзка с процесното арбитражно дело е оформяна по начина, по който именно е оформено и получаването на призовката за разглеждане на делото. Оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е мотивирано с твърдението за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, като се поддържа, че съгласно чл. V, т. 1 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, нередовността на призоваването следва да бъде доказана именно от страната, срещу която е насочено искането за признаване и допускане на изпълнението на арбитражно решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значими за конкретното дело са формулирани въпросите: 1. – за разпределението на доказателствената тежест при иск за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение, с оглед презумпцията по чл. V, т. 1 от Конвенцията за признаване и изпълнение на арбитражни решения и 2. – за приложимия закон при наличие на арбитражно споразумение, подчинено по волята на страните на определен национален закон – този, който самите страни са определили или този, който съдът определя.
Ответникът по касация – „В” Е. , гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционния акт, с който е отхвърлен предявеният иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА, въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника по иска „В” Е. , гр. В. възражение за неуведомяването му за арбитражното производство, като е отнесъл същото към хипотезата на чл. V, т. 2, б. „б” от Конвенцията, т. е. към отрицателните предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно. Този извод е направен, с оглед липсата на конкретни данни в представената обратна разписка от 26.01.2004 г. за това, кое е лицето, което е получило изпратените с нея книжа и дали то е било упълномощено от страна на ответното дружество. Поради същата причина решаващият състав е преценил, че представените във въззивното производство обратни разписки за връчване на други документи във връзка с арбитражното дело не доказват твърдението за редовно уведомяване на ответника за разглеждането на арбитражното дело.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен от касатора въпрос, като с оглед правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС конкретизира същия в смисъл: приложимост и съотношение между разпоредбите на чл. V, т. 1 и т. 2 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Този въпрос несъмнено е от решаващо значение за изхода на спора и поради това се явява значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид липсата на достатъчно съдебна практика по същия, за доказано по отношение на него следва да се счете и специалното изискване на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решаването на този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Посоченото основание обаче не е осъществено по отношение на втория поставен въпрос – за приложимия закон при наличие на арбитражно споразумение, подчинено по волята на страните на определен национален закон. Решаването на този въпрос е в пряка зависимост от конкретните договорни клаузи, постигнати между страните, а преценката на същите е в изключителната компетентност на решаващия орган. Евентуалната неправилност на извода относно уговорения като приложим за правоотношението закон би могла да бъде проверена единствено в производството по чл. 290 ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК за допускане на касационния контрол.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. За разглеждане на касационната жалба касаторът дължи заплащане на държавна такса в размер на сумата 147.50 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 864 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 2542/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на „Р” А. , Република Хърватия, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 147.50 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: