2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№583
София,18.09.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3159/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 679 от 10.06.2013 г. по в. гр. д. № 258/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 17.04.2013 г. по гр. д. № 300/2012 г. на Чепеларски районен съд за отказ да бъде възстановен пропуснатият от частния касатор срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на решение № 24 от 29.01.2013 г. по същото дело, като в полза на ответника [фирма], [населено място] са присъдени разноски за производството по чл. 64 ГПК в размер на 500 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частният касатор обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като цената на всеки от двата обективно съединени иска е под установения в закона минимален размер – цената на главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е 4 512 лв., а цената на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е 73.67 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 679 от 10.06.2013 г. по в. гр. д. № 258/2013 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния касатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: