3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София,11.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1135/2014 г.
Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 139 от 16.04.2014 г. в частта относно разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 1800 лв.
Ответникът по молбата – Ф. Т. Брим, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Камелия Р. – заявява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено в размер на сумата 500 лв.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
От представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 17.05.2013 г. се установява, че ответното по касация дружество [фирма], [населено място] е уговорило заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат Е. О. в размер на 1 500 лв. (без ДДС) за всяка инстанция, което следва да бъде извършено по посочената в документа банкова сметка. От приложените към отговора документи – фактура № 455 от 31.03.2014 г. и платежно нареждане от същата дата, издадено от „У. Б.”, Клон „Б.. България” – се установява, че дължимото за касационната инстанция адвокатско възнаграждение е преведено на процесуалния пълномощник на ответника. С оглед на това и в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, разноските за настоящото производство следва да се счетат за доказани.
Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност до размер на сумата 500 лв. С оглед обема на правната помощ, за която е уговорено посоченото възнаграждение – „защита и процесуално представителство в производството по касационното обжалване на решение на САС по т. д. № 3138/2012 г. по описа на САС, 3-ти състав – възнаграждение за касационната инстанция” – и предвид обстоятелството, че касационното производство изобщо не се е развило поради приетата недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, отговорността на касатора за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата, съответстваща на оказаната на ответника правна помощ за този етап от делото, която в случая се е изразила в обосноваване недопускането на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК с препращане изцяло към постановките на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това, настоящият състав намира, че на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 500 лв., посочена като дължима и от самия касатор, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски 1800 лв. – молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Ф. Т. Брим – Германия, чрез процесуалния му пълномощник адвокат Камелия Р. – САК,да заплати на [фирма], [населено място] разноски за настоящото дело в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за разликата до 1 800 лв., като неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: