ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
София, 30.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1770 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на МБАЛ [фирма] Л., приподписана от адвокат А., срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /М./ от 14.ІХ.2011г. по в.гр.д. № 268/2011г.
Ответницата по касационната жалба А. М. Н. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение М. е отменил решението на Ломския РС от 08.VІІ.2011г. по гр.д. № 2003/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от А. М.Н. срещу МБАЛ „С..Н. Ч.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „готвач” със заповед № 189/03.ХІІ.2010г. поради системни нарушения на трудовата дисциплина – за това, че на 12.ХІ.2010г. – продала приготвено от нея печено пилешко шишче с грамаж 34 гр при изискуем 50 гр, за което й е наложено наказание „забележка”, и за това, че на 30.ХІ.2010г. е констатирано разминаване в корличествата на заявената и на приготвената храна за деня; за наличието на множество поставени не на определените места хранителни продукти; за наличието на продукти, които не са необходими за приготвяне на готовата продукция за деня, за наличието на вещи, нямащи отношение към приготвяне на хранителни продукти; за изключително лоша хигиена в помещенията и в шкафовете, в които се съхранява продукцията, е незаконно. Съгласно трайно установената практика на ВКС, за да е налице системно нарушение на трудовата дисциплина, следва да са налице три и повече извършени през непродължителен период нарушения, за които не е наложено наказание, и тези, за които наложеното такова не е заличено; по делото не се установяват други нарушения на ищцата, освен констатираното на 12.ХІ.2010г., за което й е наложено наказание, но то не следва да се взема предвид при установяване на броя на нарушенията при налагане на наказанието по атакуваната в настоящото производство заповед; не се установява по делото ищцата на 30.ХІ.2010г. да е извършила вменените й нарушения.
В изложението на МБАЛ „С.Н. Ч.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, са изложени съображения за необоснованост, незаконосъобразност и процесуални нарушения. Въззивният съд не обсъдил всички събрани доказателства – обсъдил само отразеното в констативния протокол, и то по начин в полза на ищцата, игнорирайки показанията на свидетелите; незаконосъобразно и необосновано било приетото по второто нарушение, че в заповедта за уволнение следвало да се посочи къде точно са били продукти и храни и къде следвало да бъдат поставени, че мястото, на което били намерени продуктите, било общодостъпно и не може да се направи извод, че поставянето им там е за да бъдат взети, при вземане предвид на показанията на свидетелите в тази връзка изводът за това какво е предназначението на продуктите и подправките би бил друг; при обсъждането на вменените нарушения съдът подходил повърхностно, с игра на думи, като израза, че от констативния протокол не става ясно къде са намерени пълчищата хлебарки, както и че имало доклади на инспектори от РИОКОЗ, установяващи, че в кухнята се спазвали хигиенните правила; в тези доклади и протоколи се отразяват единствено констатациите към момента на проверките и не могат да опровергаят отразеното в протокола за проверката и казаното от свидетелите по въпроса за наличната хигиена към момента на извършването на проверката; и по отношение на другите допуснати нарушения е направено превратно тълкуване на фактите и обстоятелствата, отразени в протокола – наличието на ястия с откровено намален грамаж, на в пъти повече порции от заявените и възможните да се приготвят от получените продукти и подправки за деня, наличието на количката за сервиране на ястия, които няма как да са приготвени през този ден, тъй като липсват и в заявката като продукти за изготвяне на такива, в тази насока са кредитирани неясно защо обясненията на ищцата; първоинстанционният съд в много по-голяма степен вникнал в същността на нещата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е поставил по посочения начин правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Релевираните в изложението съображения обективират и обосновават становището на касатора, че с представените доказателства се установява неоснователността на предявените искове, както и че въззивния съд не е съобразил и преценил всички доказателства. Заявени по този начин, тези съображения имат характер на касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, които, обаче, се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му. Обстоятелството, че не е поставен въпрос по произнасянето на въззивния съд по решаващите му изводи за липса на основанието за уволнение „системно нарушение на трудовата дисциплина” и на доказателства за извършване от ищцата на вменените й констатирани на 30.ХІ.2010г. нарушения, който не може да бъде изведен и взет предвид служебно от касационния съд, обуславя липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. Освен това не се сочи и допълнителен критерий за това по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана, гражданска колегия, постановено на 14.ІХ.2011г. по в.гр.д. № 268/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: