Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
София, 07.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 730/2009 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М“Д” АД, гр. С. срещу решение № 76 от 07.05.2009 г. по в. гр. д. № 61/2009 г. на Смолянски окръжен съд. С обжалвания акт е постановено обезсилване на решение № 544 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 319/2008 г. на Смолянски районен съд, прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Смолянски административен съд.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на закона. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за властническия характер на възникналото между страните правоотношение във връзка с изпълнение на медицинска помощ по съображения, че едната от страните по него – Националната здравно-осигурителна к. – е административен орган, респ. юридическо лице с публични функции. Развити са подробни доводи в подкрепа на застъпеното от касатора становище, че спорът за заплащане на процесните суми е подсъден на гражданския, а не на административния съд.
С определение № 815 от 30.12.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието наличие на противоречива съдебна практика по значимия за делото процесуалноправен въпрос за подсъдността на споровете, свързани с изпълнение на задълженията по сключените между Н здравно-осигурителна к. и изпълнителите на медицинска помощ договори за оказване на медицинска помощ.
Ответникът по касация – Национална здравно-осигурителна к. , гр. С. не заявява становище по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което Смолянски районен съд се е произнесъл по предявените от МБАЛ “Д”, гр. С. срещу Национална здравно-осигурителна к. искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на оказана съгласно договор № 21-0235/14.032008 г. болнична помощ по конкретно изброени клинични пътеки, въззивният съд е счел, че същото е недопустимо поради разглеждането на спора по общия исков ред, а не по реда на административното производство. Изразено е разбирането, че правоотношенията между Н здравно-осигурителна к. /НЗОК/ и изпълнителите на медицинска помощ възникват по силата на договори, страните по които, обаче, не са равнопоставени, тъй като при сключване, изпълнение, проверка и санкциониране неизпълнението на тези договори НЗОК действа в качеството си на административен орган, а не като субект на гражданското право.
Решението е неправилно.
Не може да бъде споделено застъпеното от въззивния съд становище относно характера на сключения между страните по настоящото дело договор № 2* от 14.03.2008 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Сам по себе си, фактът, че едната страна по този договор – Националната здравно-осигурителна к. – е административен орган, осъществяващ дейност във връзка с реализиране на конституционно установеното право на гражданите на здравно осигуряване – не налага автоматично извод, че възникналото от този договор правоотношение е административно по своя характер и е предмет на регулиране от нормите на административното право. Предметът и начинът, по който е сключен, характеризират този договор като обикновена гражданско-правна сделка /в най-широк смисъл на това понятие/. Възникването на правоотношението не е резултат от упражняването на предоставените на административния орган властнически правомощия. Договорът, който Националната здравно-осигурителна к. сключва с изпълнителите на медицинска помощ на основание чл. 59 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, представлява по своята същност съглашение между равнопоставени правни субекти, насочено към постигането на правен резултат, желан и от двете страни. Сключването на договор за оказване на медицинска помощ е предвидено в закона само като възможност за лечебните заведения, но не и като тяхно задължение, поради което то не може да бъде постигнато чрез административна принуда. Без значение за характера на този договор е обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са лимитирани от разпоредбите на Националния рамков договор, който се подписва от НЗОК и Българския лекарски съюз, респ. Българския зъболекарски съюз. Предвиждането на подобни ограничения цели единствено създаване на гаранции за правата на изпълнителите на медицинска помощ, но то не се отразява на същността на договора като съглашение между равнопоставени субекти. Ирелевантно в тази връзка е също законово установената възможност за обжалване по административен ред на актовете, издавани от директорите на районните здравно-осигурителни к. , с които се определят и налагат санкции /чл. 76, ал. 2 ЗЗО – отм. редакция/ или се констатират парични задължения на изпълнителите на медицинска помощ за изплатените им суми без правно основание /чл. 76а, ал. 4 ЗЗО – действаща редакция/. Този ред за обжалване е предопределен от характера на посочените актове като индивидуални административни актове, които макар и по повод конкретна сделка, са издадени от съответните органи в изпълнение на изрично възложените им от закона властнически правомощия за контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ. Доколкото обаче засягат само изпълнението, но не и сключването на договора, тези правомощия не могат да придадат властнически характер на породеното от него правоотношение.
С оглед изложеното по отношение характера на сключваните между Н здравно-осигурителна к. и изпълнителите на медицинска помощ договори следва да се приеме, че споровете във връзка с изпълнението на тези договори, подлежат на разглеждане по общия исков ред, регламентиран с Гражданския процесуален кодекс, а не по реда на административното производство. В тази връзка, настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в представените от касатора влезли в сила решения – решение № 58 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 1167/2007 г. на Смолянски районен съд и решение № 288 от 10.05.2008 г. на Плевенски окръжен съд, с които предявените от изпълнители на болнична помощ искове за присъждане на суми по сключени с НЗОК договори са разгледани по общия гражданско-правен ред. Независимо от липсата на изрични мотиви във връзка с подсъдността на тези искове, произнасянето по основателността им предпоставя, че в посочените актове същите са приети за подсъдни на гражданските, а не на административните съдилища.
Като е приел обратното по отношение на спора, с който е сезиран, Смолянски окръжен съд е постановил неправилно решение. Поради това обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на същия съд за произнасяне по основателността на подадената от Р. здравно-осигурителна к. , гр. С. въззивна жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 76 от 07.05.2009 г. по в. гр. д. № 61/2009 г. на Смолянски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: