3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
С.,06.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 322/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, чрез синдика адвокат А. М., против решение от 13.11.2010 г. по гр. д. № 219/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 59 състав решение от 14.09.2009 г. по гр. д. № 30369/2007г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове по чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане съответно на сумата 25 200.72 лв. – стойност на продадени стоки по 8 броя фактури и на сумата 2 674.66 лв. – обезщетение за забава за периода от изискуемостта на сумата по всяка фактура да датата на исковата молба.
К. поддържа становище за недопустимост на атакуваното решение поради нарушение на чл. 637 ТЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението за спиране на производството по делото след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното по исковете дружество. Релевира оплаквания и за неправилност на въззивния акт, обоснована с твърдението, че не е бил редовно призован за участие в първоинстанционното производство, с което е нарушен принципът за равенство на страните в процеса. Като процесуално нарушение е посочена също липсата на обсъждане на съдържащите се във въззивната жалба доводи и възражения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба и уточнено с последваща молба от 11.02.2011г., касаторът моли за допускане на касационното обжалване по въпросите, свързани със задълженията на съда: да спре производството по делото по реда на чл. 637 ТЗ при откриване производство по несъстоятелност на ответника по исковете; да разгледа делото само ако страните са редовно призовани и да обсъди всички заявени от страните доводи и възражения. По отношение на всички въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС са представени множество определения на касационната инстанция и едно решение, постановено по реда на отменения ГПК – решение № 113 от 22.03.2000 г. по гр. д. № 701/1999г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма] искове, въззивният съд е приел, че присъдените на ищеца суми са дължими, доколкото ответникът не е оспорил съществуването на това свое задължение. Като неоснователен е преценен доводът във въззивната жалба, че вземането за тези суми е погасено по давност на основание чл. 739 ТЗ, като в тази връзка са изложени подробни съображения за неприложимост в случая на посочената норма.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Напълно достатъчно основание за това е вероятността обжалваният акт да е процесуално недопустим предвид данните за допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 637 ТЗ, в какъвто смисъл е налице и задължителна практика – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 195 от 26.11.2010 г. по т. д. № 199/2010 г. на ІІ т. о.
С оглед изложеното, касационното обжалване следва да бъде допуснато, без да се обсъжда наличието на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид характера на спора, на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, държавна такса не се дължи предварително.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 13.11.2010 г. по гр. д. № 219/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: