ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 947
София, 30.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 188 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на В. Д. Ч. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 01.12.2011г. по гр.д. № 1641/2011г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] В. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на Бургаския районен съд № 26.VІІ.2011г. по гр.д. № 3190/2011г., с което са отхвърлени предявените от В. Ч. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и евентуалният иск по чл.224 ал.1 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „авиодиспечер/супервайзор” /след възстановяването му на нея със съдебно решение/ със заповед № 2/10.ІІ.2011г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – поради непритежаване от служителя на необходимото образование за заемане на длъжността, е законно. Изискването за висше образование – авиоинженерно, икономическо или езиково – за заемане на длъжността, включена в ново щатно разписание /с което длъжността отново е открита след отмяната на предходното уволнение/, е предвидено в длъжностна характеристика; такова образование ищецът не притежава; неоснователно е възражението на ищеца, че промяна на изискването не е била необходима и че той би могъл да се справи с трудовите функции и без необходимост от висше образование – необходимостта от повишаване изискванията за образование се преценява от работодателя, като преценката му е по целесъобразност с оглед интереса му от образована и квалифицирана работна ръка за по-високи икономически резултати, а аргументът за възможност на ищеца да се справи и без изискваното образование не може да се преценява по реда на контрола за законосъобразност на уволнението; не е установена проява на дискриминация от работодателя спрямо ищеца – повечето от твърденията на последния в тази връзка касаят периода преди предходното му уволнение и са неотносими към настоящия спор, голяма част от твърденията касаят суверенното право на работодателя да организира работата, което е въпрос по целесъобразност, по който не може да се осъществява контрол, твърденията касаят действия на трети лица – на органи по сигурност и охрана; неоснователно е твърдението за незаконност на уволнението поради това, че длъжността, заемана преди предходното уволнение, не е съществувала и е била нарочно открита при възстановяването; твърдението за дискриминация чрез недопускане до работа са неоснователно с оглед на обстоятелството, че за издаването на допуск /пропуск/ на територията на летище Б., което е зона с особен пропускателен режим на сигурност е необходимо технологично време и разрешения от трети лица и органи, а и работодателя е приел да заплати обезщетение за периода на недопускането; правилно е разделено производството по исковете по чл.344 ал.1 КТ и по Закона за защита срещу дискриминация с оглед разглеждането им по различен ред /тези по чл.344 КТ – по реда на бързото производство/; съобразно чл.45 КТ синдикални организации могат да представляват работниците в съда, но такова правомощие имат само организации, които по реда на чл.36 вр. с чл.34 КТ са били признати от МС, а в случая „Работнически синдикат Ф. ” не отговаря на тези изисквания.
В изложението на В. Д. Ч. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по жалбата срещу решението се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. дали е законна заповед за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ, в която причините за уволнението се изчерпват само с посочване на един от двата фактически състава – по чл.280 ал.1 т.2 ГП; 2. законно ли е уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ в случаите, когато при променени изисквания за образование работодателят противопоставя изисквания за длъжност с нови трудови функции, които работникът не е изпълнявал по сключения трудов договор – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; 3. допустимо ли е да се прави промяна на изискването за образование за длъжност, която не е предвидена в действащото длъжностно разписание, законно ли е уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ, когато измененията на изискваното образование са въведени за несъществуваща длъжност – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4. законосъобразно ли е разделянето на обективно съединени искове, които се разглеждат по различен съдопроизводствен ред – едните по чл.310 ГПК, другите по общия ред, и решаването на едната група искове зависи от решаването на отделените в друго дело искове – по чл.280 ал., т.3 ГПК – липса на практика; 5. само синдикални организации, признати от МС, ли имат правомощия да представляват свои членове работници пред съда – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 6. допустимо ли е съдът да не се съобразява с преюдициалните отношения между страните при положение, че те са вече отрегулирани от влязло в сила съдебно решение, след като пред съда е поставен за решаване спор между същите страни, при същата фактическа обстановка и която е променена единствено чрез злоупотреба с право, упражнено от една от страните – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси под номера 1,2 и 3 въззивният съд не се е произнесъл – по първия и втория – тъй като такива оплаквания /доводи/ не са навеждани от ищеца, по третия – с оглед приетото от съда наличие на ново щатно разписание след възстановяването на ищеца на работа, в което длъжността, от която е уволнен, е предвидена. По релевирания четвърти въпрос е налице трайно установена и непротиворечива практика с оглед еднаквото му законодателно разрешение в отменения и сега действащия ГПК /съответно чл.103 ГПК /отм./ и чл.210 ГПК, която практика според настоящия състав не се налага да бъде изоставена или променяна.
И петият въпрос не обуславя допускането на касационно обжалване. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е обосновал наличието на нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящо твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване.
Шестият релевиран в изложението въпрос е бланкетен, неконкретен, а, както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен да извлича служебно въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, № V-202 от 01.ХІІ.2011г. по гр.д. № 1641/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: