6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 30.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1825/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4 от 27.01.2014 г. по т. д. № 369/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 510 от 10.05.2013 г. по гр. 471/2011 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 66 276.87 лв. (с ДДС) като част от сумата 188 738.08 лв., представляваща стойността на направените от него разходи за поправка на некачествено извършени строително-монтажни работи по договори за доставка и монтаж на хидроизолация на покрив на строителен обект от 10.02.2008 г., 16.12.2008 г. и 03.04.2009 г.
К. поддържа неправилност на въззивния акт поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в противоречие с нормата на чл. 269 ГПК и задължителната практика по приложението й решаващият състав не е разгледал и обсъдил подробно всички посочени в жалбата доводи и възражения срещу правилността на първоинстанционното решение. Подробни съображения са изложени и срещу извода на съда за липса на надлежно уведомяване на ответника за наличието на скрити недостатъци в изпълнените от него СМР. Според касатора, съдът незаконосъобразно е преценил, че първата изпратена до ответното дружество нотариална покана, съдържаща известяване за скритите недостатъци, не е връчена надлежно, като неоснователно е счел за приложим в случая редът за връчване по чл. 47, ал. 1 ГПК вместо този по чл. 50, ал. 2 ГПК. Като необоснован определя и изводът, че редовното връчване на втората нотариална покана представлява косвено доказателство, че на адреса на дружеството е била обособена канцелария, поради което връчването на първата покана е следвало да се извърши по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление.
В изложението по чл. 284, ал. 4, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като обуславящи изхода на делото касаторът посочва въпросите: „1. Съгласно действащия от 2008 г. ГПК, въззивната инстанция длъжна ли е на основание чл. 269 ГПК да разгледа всички посочени във въззивната жалба пороци на обжалваното първоинстанционно решение, водещи до неговата неправилност или може да разгледа по нейна преценка само тези изрично посочени във въззивната жалба пороци на обжалваното решение, които по своя преценка сметне за необходимо; 2. Представените като доказателство по делото две нотариални покани – рег. № 5630, т. 2, № 114, от 04.12.2009 г. на нот. Г. Сазанова № 396, с район на д-е: БРС и с рег. № 366, т. 1, № 13 от 04.02.2010 г. на същия нотариус, установяват ли знание по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД на изпълнителя за възникналите впоследствие скрити недостатъци, както и ако приемем, че първата покана не е била редовно връчена на ответника, а втората му е била връчена, срокът от 2 месеца прекомерен ли е с оглед нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД; 3. Кога се прилага нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК – за залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК? Само при следните условия ли – ако няма достъп до канцеларията на ЮЛ или не намери никой, който е съгласен да получи съобщението. В случая, когато на адреса на управление на дружеството нотариусът не е намерил канцелария – офис на същото, длъжен ли е бил да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК или е следвало да се приложи чл. 50, ал. 2 от ГПК с оглед на това, че ЮЛ е длъжно да поддържа офис на адреса си на управление. Нормата на чл. 50, ал. 4 кога се прилага – във всички случаи, когато ЮЛ не бъде намерено на адреса си на управление –в смисъл, че няма офис на същото или само в хипотезата на чл. 50, ал. 3 от ГПК – когато има офис, но няма достъп до него и няма лица, които да се съгласят да получат съобщението”.
К. счита, че така поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се позовава съответно: по първия въпрос – на решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 707 от 16.12.2009 г. по ч.гр.д. № 707/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 4595 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 2460/2011 г. на СГС, ІV-Д състав; по втория въпрос – на решение № 68 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 4290/2008 г. на ВКС, І г. о.; решение № 557 от 24.10.2008 г. по т. д. № 268/2008 г. на ВКС, І т. о.; определение № 611 от 10.09.2009 г. по т. д. № 431/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 26 от 22.01.2010 г. по т. д. № 820/2009 г. на ІІ т. о. и по третия въпрос – на определение № 561 от 13.07.2010 г. по ч. т. д. № 430/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 185 от 10.03.2011 г. по ч. т. д. № 167/2011 г. на ВКС, І т. о.; определение № 902 от 21.12.2011 г. по ч. т. д. № 815/2011 г. на ВКС, І т. о.; определение № 3787 от 15.03.2012г. по адм. д. № 3308/2012 г. на ВАС; решение № 36 от 06.07.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 199 от 14.02.2011 г. по ч. т. д. № 1021/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Освен това, по отношение на всички въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 66 276.87 лв., въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че макар да е безспорно установено наличието на некачествено извършени СМР по сключените между страните договори от 10.02.2008 г., 16.12.2008 г. и 03.04.2009 г. за доставка и монтаж на хидроизолация на покрив на строителен обект и поправянето на същите за сметка на ищеца-възложител, предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото не е доказано незабавно уведомяване на изпълнителя за скритите недостатъци съгласно изискването на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е приложена презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за приемане на работата без възражения. Този извод е направен в резултат на преценката за нередовно връчване на отправената от ищеца до ответното дружество нотариална покана от 04.12.2009 г., съдържаща уведомление за наличието на скрити недостатъци в изпълнението. Според решаващия състав, отбелязването върху поканата, че дружеството не е на посочения адрес, задължава нотариуса съгласно препращащата норма на чл. 50 ЗННД да използва и другите способи за връчване, предвидени в ГПК, а именно – за залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК, каквото в случая не е извършено. В тази насока съдът е отчел факта, че на същия адрес е връчена и втората нотариална покана до ответника от 04.02.2010 г., с която той е известен за отстраняването на недостатъците и е поканен да заплати направените от ищеца разходи. По отношение на тази покана решаващият състав е преценил, че макар да е редовно връчена, същата не може да се счита за уведомление за недостатъци, предвид изтеклия период от време между констатирането им – 21.12.2009 г. и връчването на поканата – 08.02.2010 г. Поради преклудирането на правата на възложителя по чл. 265 ЗЗД за търсене на отговорност за скрити недостатъци на извършените СМР в резултат на несвоевременното уведомяване на изпълнителя е направен извод за неоснователност на предявената претенция.
Настоящият състав намира, че първите два въпроса, поставени от касатора, не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос представлява по своята същност оплакване за немотивираност на обжалвания акт, което е относимо към основанията за неправилност (чл. 281, т. 3 ГПК) и подлежи на обсъждане само при вече допуснат касационен контрол, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Освен това, не отговаря на данните по делото твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил всички заявени във въззивната жалба оплаквания. От изложените в подкрепа на това твърдение аргументи е видно, че становището на касатора за противоречие с разпоредбата на чл. 269 ГПК произтича от необсъждането на цитираната в жалбата съдебна практика, подкрепяща, според него, тезата му за редовно връчване на първата нотариална покана и съответно за незабавно уведомяване на изпълнителя за скритите недостатъци на извършената работа в съответствие с изискването на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Само по себе си, обаче, обстоятелството, че въззивният съд не е коментирал цитираната от страната съдебна практика, не може да обоснове извод за допуснато нарушение на чл. 269 ГПК при условие, че са обсъдени всички заявени във въззивната жалба оплаквания. Несъобразяването на задължителната за въззивната инстанция съдебна практика, какъвто характер в случая цитираните актове на ВКС нямат, би било основание за неправилност на въззивния акт, но тази преценка е предмет на самото касационно обжалване.
Изцяло относим към правилността на въззивния акт е и вторият поставен от касатора въпрос, тъй като отговорът му е предпоставен от обсъждането на събраните по делото доказателства – двете нотариални покани, което е в изключителната правораздавателна компетентност на инстанцията по същество и съобразно цитираното тълкувателно решение е извън обхвата на преценката по чл. 280 ГПК. Същото важи и за извършената от решаващия съдебен състав преценка дали изтеклият от датата на констатиране на скритите недостатъци до датата на връчване на втората покана до ответника срок се явява прекомерен с оглед изискването на чл. 264, ал. 2ЗЗД за незабавно уведомяване на изпълнителя.
Освен че не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на първите два въпроса не са осъществени и допълнително поддържаните основания. Именно защото решаването им е предпоставено от конкретните факти и доказателства по делото, не може да се счете за доказано твърдяното от касатора противоречие с цитираната съдебна практика, респ. противоречивото им решаване от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК). Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е заявено само бланкетно, без излагане на конкретни аргументи относно наличието на предвидените в тази норма две кумулативни предпоставки, същото изобщо не подлежи на обсъждане.
Касационното обжалване следва, обаче, да бъде допуснато по въпроса, свързан с предпоставките за призоваване на страната-търговец или юридическо лице по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. С оглед обстоятелството, че е обусловил изхода на делото, този въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а доколкото е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС, по отношение на същия е осъществено и едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – това по т. 1. Като релевантна към посочения въпрос, обаче, следва да се прецени не приложената от касатора практика на ВКС, която, като постановена по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и чл. 303 ГПК, няма задължителен характер, а служебно известната на настоящия състав практика по чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 157 от 27.02.2013 г. по ч. т. д. № 59/2013 г. на І т. о., определение № 401 от 11.06.2013 г. по ч. т. д. № 2333/2013 г. на І т. о., определение № 141 от 02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. на І т. о., определение № 47 от 17.01.2011 г. по ч. т. д. № 719/2010 г. на ІІ т. о., определение № 398 от 03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2823/2014 г. и др. Именно поради наличието на задължителна практика по въпроса, касационният контрол на въззивния акт следва да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 4 от 27.01.2014 г. по т. д. № 369/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 325.54 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: