5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С., 02.03.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 652/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма],[населено място] и “Б.-И. Ц. [фирма],[населено място] против решение № 77 от 25.01.2010 г. по в. гр. д. № 2323/2009 г. на С. апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от В. окръжен съд решение от 24.06.2009 г. по гр. д. № 26/2009 г., е отхвърлен предявеният от касатора [фирма],[населено място] срещу касатора “Б.-И. Ц. [фирма],[населено място] /в производство по несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 10149.18 лв.
В двете касационни жалби се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на синдика на „Б.-И. Ц. [фирма],[населено място], който няма самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото не е самостоятелна страна в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, нито представлява длъжника в същото производство. Освен това, развити са подробни съображения и за неправилност на атакуваното решение поради допуснато нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Несъгласие е изразено с извода на въззивния съд за недължимост на исковата сума, предвид липсата на доказателства за реално извършване на доставката на процесните стоки. Според касаторите, решаващият състав неоснователно е отказал да зачете направеното в хода на първоинстанционното производство признание на иска, като неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК. Изрично оплакване е заявено и във връзка с разпределението на доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факти с твърдението, че въззивният съд е постановил решението си без да съобрази доклада на първоинстанционния съд и без да даде необходимите указания на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства.
В приложените към касационните жалби изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /напълно идентични/ допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касаторите, въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за делото въпроси: за процесуалните права на синдика да представлява длъжник, намиращ се в производство по несъстоятелност, по заведен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника; за значението на направеното признание на иска по реда на чл. 237 ГПК и за изискванията към доклада по чл. 146 ГПК и задължението на съда да укаже на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства. По отношение на първите два и на последния въпрос се твърди, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища, а по отношение на въпроса, свързан с признанието на иска – че решаването му ще бъде от значение за точното прилагане на закона /чл. 237 ГПК/.
Всеки от касаторите счита касационната жалба на другия за основателна и подлежаща на допускане.
Синдикът на „Б.-И. Ц. [фирма],[населено място] не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от касатора [фирма],[населено място] срещу касатора “Б.-И. Ц. [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че по делото не е безспорно установено съществуването на вземане на ищеца [фирма],[населено място] към ответника “Б.-И. Ц. [фирма],[населено място] за сумата 10 149.18 лв., тъй като не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за извършени от [фирма] г /праводател на ищеца [фирма],[населено място] по договор за цесия от 03.07.2008 г./ в периода от 20.03.2008 г. до 10.05.2008 доставки на заготовки и материали на посочената стойност 10 149.18 лв. В тази връзка решаващият състав е взел предвид, че издадените от доставчика фактури не са подписани от представител на “Б.-И. Ц. [фирма], като е отчел и липсата на приемо-предавателни протоколи и други доказателства за транспортирането на стоката до склада му; за начина, по който тя е заприходена, както и че същата е налична, преработена, продадена или бракувана. С оглед на това е направен извод, че приложената аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка за периода 01.01.2008 г. – 31.05.2008 г. не е доказателство за реално извършена доставка, поради което е преценено, че направеното от ответника признание на иска не може да произведе предвидения в чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК процесуален ефект. Като неоснователно въззивният съд е преценил основното възражение на двете търговски дружества за недопустимост на подадената от синдика на “Б.-И. Ц. [фирма] жалба, като е приел, че същият участва в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в самостоятелно процесуално качество.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Всички поставени от касаторите въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тяхното решаване е обуславящо изхода на разглеждания спор. По отношение на въпросите, свързани с процесуалните права на синдика в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, са осъществени и допълнителните изисквания, специфични за релевираните основания за допускане на касационното обжалване. По-конкретно:
Въпросът за това, дали синдикът представлява длъжника в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, обективирана в представените от касаторите актове – решение № 760 от 12.04.2005 г. по т. д. № 546/2004 г. на ІІ т. о., решение № 571 от 14.10.2008 г. по т. д. № 313/2008 г. на І т. о. и определение № 984 от 30.12.2010 г. по ч. т. д. № 920/2010 г. на І т. о. Последният акт, представен с допълнителната молба на касатора “Б.-И. Ц. [фирма] от 14.09.2010 г, доказва и твърдението за противоречие в практиката по въпроса допустимо ли е синдикът да обжалва на самостоятелно основание решението, постановено по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. Ето защо, тези въпроси обосновават допускане на касационното обжалване.
По отношение на останалите два въпроса не е доказано поддържаното от касаторите основание. Представените три определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, не представляват практика на ВКС по смисъла на задължителните указания по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.1010 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не следва да бъдат съобразявани в настоящото производство във връзка с въпроса за изискванията към доклада по чл. 146 ГПК. Що се отнася до въпроса за признанието на иска, настоящият състав намира, че същият не подлежи на обсъждане, тъй като липсва надлежно заявено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обаче, касаторите твърдят, че произнасянето на ВКС по поставения от тях въпрос ще бъде от значение за правилното приложение на чл. 237 ГПК, т. е. въведена е само част от посоченото основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 77 от 25.01.2010 г. по в. гр. д. № 2323/2009 г. на С. апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма],[населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 202.98 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: