5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 25.10.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 230/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И.” ООД, гр. П. против решение № 73 от 14.10.2009 г. по в. т. д. № 158/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 237 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 42/2008 г. на П. окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу З. „Г. С.”, гр. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между тях предварителен договор от 27.11.2007 г. за продажба на недвижим имот: „склад и ремонтна работилница – Г. С.” с площ от 492 кв. метра, находящ се в местността “Т. чешма” в землището на гр. П..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че липсва решение на Общото събрание на кооперацията за продажба на процесния имот. Счита, че решаващият състав неправилно не е взел предвид решението на Общото събрание от 09.11.2007 г., с което единодушно е дадено съгласие за продажба на процесния имот, като е определена и цената на същия – 98 000 лв. Според касатора, това решение не е с оглед личността на купувача, поради което фактът, че той не е посочен в него като кандидат-купувач, е без значение по отношение преценката за спазване изискването на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК. По същите съображения, в касационната жалба се поддържа ирелевантност и на взетото от Общото събрание на кооперацията от 25.04.2008 г. последващо решение, с което е извършено упълномощаване на председателя на кооперацията да извърши продажба на процесния имот. Касаторът поддържа, че това решение следва да бъде преценявано единствено като потвърждаване действията на председателя на кооперацията за продажба на процесния имот. Изрично оплакване в касационната жалба е релевирано и срещу приетата от въззивния съд неприложимост към настоящия случай на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, обоснована с липсата на връзка между правомощието на Общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК с представителната власт на председателя на кооперацията за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а някои от тях са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво. Като такива са посочени въпросите: 1. следва ли в решението на Общото събрание на кооперацията-продавач задължително да бъде посочено лицето, на което да бъде продаден имотът или е достатъчно да са посочени имотът и неговата цена; 2. – действителна ли е сделката, сключена за същия имот и същата цена, но с друго лице, а не конкретно посоченото в решението на Общото събрание на кооперацията; 3. – ако към датата на сделката /предварителен договор за продажба/ липсва валидно взето решение от Общото събрание на кооперацията за продажба и впоследствие бъде взето такова решение, става ли сделката действителна или последващото решение е неотносимо към действителността й; 4. – свързано ли е правомощието на Общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК с представителната власт на председателя на кооперацията да сключи разпоредителната сделка и 5 . – приложима ли е презумпцията на чл. 301 ТЗ при продажба на недвижим имот на кооперация, когато липсва взето решение от Общото събрание за това. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС касаторът се позовава на решения, постановени от касационната инстанция по приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 301 ТЗ.
Ответникът по касация – З. „Г. С.”, гр. П. – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото предварителен договор от 27.11.2007 г. не може да бъде обявен за окончателен, тъй като не е изпълнено императивното изискване на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, а именно – липсва взето решение от Общото събрание на кооперацията за продажба на процесния имот на ищцовото дружество “И.” ООД, гр. П.. Застъпено е становището, че изискуемото съобразно цитираната разпоредба решение на Общото събрание следва да бъде конкретно по отношение съществените елементи на сделката: имота, купувача и продажната цена. Според решаващия състав, в случая решението на Общото събрание на кооперацията от 09.11.2007 г. не представлява такова решение, тъй като то касае оферти на други купувачи, сред които ищцовото дружество не фигурира. Неотносимост към процесния предварителен договор е приета и за последващото решение на Общото събрание от 25.04.2008 г., от една страна – защото то е взето след изтичане на срока, в който е следвало да бъде сключен окончателният договор с ищеца, а от друга страна – тъй като същото касае конкретно продажбата на имота на друг купувач ЕТ “Б. Б.”, осъществена няколко месеца по-късно – на 24.06.2008 г. Като неприложима в случая решаващият състав е преценил презумпцията на чл. 301 ТЗ и е оставил без уважение поддържаният в тази връзка довод на ищеца, приемайки, че правомощието на Общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК не е свързано с представителната власт на председателя на кооперацията да сключи разпоредителната сделка и че същата не може да замести “съгласието” на кооперацията-продавач, изразено чрез изрично решение за сключване на конкретна сделка, взето на Общото събрание на кооператорите.
С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора материалноправни въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите са от значение за конкретното дело, тъй като решаването им е обусловило изхода на спора. По отношение на първите три от тези въпроси е осъществено и едно от поддържаните основания за допускане на касационното обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид необходимостта да бъде разкрито съдържанието на нормата на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК чрез нейното тълкуване и липсата на достатъчно съдебна практика по същата. Посоченото основание, обаче, не е осъществено по отношение на въпроса за обема на представителната власт на председателя на кооперацията при сключване на разпоредителни сделки и свързания с него въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
Не са налице и останалите две заявени от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Представените решения на ВКС са неотносими към конкретно поставените от него въпроси. Тези актове касаят предпоставките за приложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, а едно от решенията е относимо към разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД – въпроси, които в обжалваното решение не са обсъждани и поради това не са обусловили изхода на спора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 73 от 14.10.2009 г. по в. т. д. № 158/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на „И.” ООД, гр. П., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 768.84 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: