6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София,06.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1221/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 07.07.2011 г. по гр. д. № 11004/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд решение от 07.06.2010 г. по гр. д. № 3467/2009 г. С първоинстанционния акт изцяло са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени частични искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 974.37 лв. по фактура № 45 от 03.06.2008 г., представляваща част от възнаграждение за изработване на облекла и за сумата 17 556 лв. по фактура № 47 от 04.07.2008 г., представляваща възнаграждение за изработване на облекла, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба 19.01.2009 г. до окончателното им плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 172.35 лв. и 580.05. лв., представляващи обезщетение за забава върху първите две суми за периода до завеждане на делото, като изцяло е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 769.24 лв. – неустойка по т. 21 от договор за изработка на ишлеме № 121 от 14.04.2006 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на сумите по процесните две фактури. Твърди, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по отношение неплатената част от сумата по фактура № 45 от 03.06.2008 г., посочвайки като причина за неплащането възражение за некачествено изпълнение на изработените облекла, което не съответства на изразеното становище в отговора на исковата молба, доколкото в него ответникът е заявил, че неплатената част от сумата е задържана като неустойка по т. 21 от договора за ишлеме. Като противоречащ на събраните по делото доказателства касаторът определя и изводът на решаващата инстанция, че е налице приемане на изработените облекла по фактура № 47 от 04.07.2008 г. Оплакването му в тази връзка е за неправилно приложение на чл. 264 ЗЗД – че въззивната инстанция не е взела предвид недобросъвестността на изпълнителя, изразяваща се в знанието му, че изработката на облеклата е некачествена, поради което не е било необходимо той да бъде уведомяван за явните недостатъци на изпълнението съгласно изричната разпоредба на чл. 264, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Освен това, счита, че при преценката относно приемането на работата неоснователно не са кредитирани показанията на свидетеля И. Ш.; не са обсъдени част от събраните доказателства /сертификат за инспекция от 10.07.2008 г., веществено доказателство – сако и оглед на същото/, както и че съдът се е позовал на приемо-предавателен протокол, какъвто изобщо не съществува, като очевидно е имал предвид изпратения по факса документ от 04.07.2008 г., съдържащ подписа на посочения свидетел, който обаче, освен че е оспорен, не може да се счете за изявление за фактическо приемане на процесните сака без възражения, нито за тяхното одобряване като правно действие. В касационната жалба са развити доводи и във връзка с отхвърлянето на насрещния иск, основани на твърдението за неправилно тълкуване на клаузата на т. 21 от процесния договор за ишлеме.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като се позовава на ППВС № 7865 г. и на ТРОСГК на ВКС № 1 от 17.07.2001 г., касаторът поставя въпросите: Позоваването на въззивния съд на несъществуващ документ (1); отказът му да обсъди допустими и относими доказателства, събрани по делото (2) и невярната фактическа констатация, че относно задължението по фактура № 45 от 03.06.2008г. дружеството-възложител „е заявило, че поръчката е изработена некачествено, поради което си е удържал сумата по фактурата във връзка с поправката й” (3) и че „… тъй като забраната на чл. 21 касае изпълнителя, но по рамков договор за поръчка на облекла на ишлеме между [фирма] и [фирма], т. е. [фирма]….”, направена в противоречие с установения по делото факт, че изпълнител е [фирма], а не [фирма] (4), води ли до необоснованост на решението в тази му част и представлява ли произнасяне по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е аргументирано конкретно, се поддържа по въпроса: Длъжен ли е възложителят да уведомява изпълнителя за недостатъците, които последният е знаел при предаване на изработеното и дали знанието на изпълнителя за недостатъците освобождава възложителя от задължението по чл. 264, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на насрещния иск и за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение в останалата му част, съображения за което е изложил в писмен отговор от 28.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е допустима само в частта, касаеща произнасянето на въззивния съд по първоначално предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В останалата й част относно иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД жалбата не подлежи на разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото се претендира неустойка за неизпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, преценката за допустимост на касационното обжалване по отношение на постановеното по този иск решение следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за търговските дела – 10 000 лв. И тъй като цената на предявения от [фирма] насрещен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е 4 769.24 лв., т. е. под посочения размер, то в тази му част въззивият акт не подлежи на касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което изцяло е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] , [населено място] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за изработените от ищеца облекла по процесните две поръчки на ответника от 23.04.2008 г. и 12.05.2008 г., направени въз основа на договор № 121 от 14.04.2006 г. за изработка на ишлеме, стойността на които е отразена съответно във фактура № 45 от 03.06.2008 г. и № 47 от 04.07.2008 г. По отношение възнаграждението за първата поръчка решаващият състав е счел същото за дължимо изцяло, т. е. и неизплатената част по фактура № 45 от 03.06.2008 г., като е счел, че работата е изпълнена качествено и в срок и е приета от възложителя без възражения, което обстоятелство е установено от представения по делото приемо-предавателен протокол № 31 от 03.05.2008 г. Извод за приемане на работата без възражения от страна на възложителя и без уведомяване на изпълнителя, че са налице недостатъци в изработеното, е направен и по отношение на облеклата по втората поръчка от 12.05.2008 г. В тази насока съдът е посочил, че твърдените от възложителя недостатъци на ушитите сака са явни и е следвало да бъдат констатирани още при приемането им от представителя на ответното дружество, но че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява такива възражения да са били направени. Като особено съществен в това отношение е преценен установеният от счетоводната експертиза факт, че за тези облекла е била издадена двустранно подписана фактура, която е била надлежно осчетоводена и от двете страни по сделката и по която е ползван данъчен кредит. С оглед на това е направен и извод за недоказаност на твърдението на възложителя, че изпълнителят е знаел за недостатъците на изработените от него сака. Съдът е отказал да кредитира показанията на свидетеля И. Ш. за упражнен върху него натиск да подпише предавателния протокол от 04.07.2008 г. /представен като факс/, съдържащ изявление, че поръчката е одобрена като качество и че ще бъде платена, като се е аргументирал със заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото и с липсата на други доказателства, подкрепящи показанията му. Макар да е приел, че посоченият документ не е подписан от управителя на ответното дружество, съгласно заключението на графическата експертиза, решаващият състав е преценил същия като доказателство, установяващо приемането на изработеното без възражения, тъй като свидетелят Ш. е потвърдил факта на подписването на документа.
С оглед мотивите на въззивния акт, касационното обжалване на същия не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с констатацията относно т. 21 от процесния договор, изобщо не следва да бъде обсъждан, тъй като същият касае разглеждането на насрещния иск за неустойка, в която част, както беше посочено по-горе, касационното обжалване е недопустимо.
Останалите въпроси, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на тях не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси касаят именно възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства. Оплакванията за неправилна преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства представляват по своята същност оплаквания за необоснованост на въззивния акт, която обаче е едно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за самия касационен контрол, но не и за неговото допускане. Що се отнася до необсъждането на сертификата на „Б.” и вещественото доказателство /сако/, същото е без значение за изхода на спора, тъй като и без да вземе предвид тези доказателства, съдът е приел за установен фактът, че изработеното по поръчката от 12.05.2008 г. има недостатъци, но обуславящ за решаването на спора е изводът му, че изпълнението е прието без възражения и недостатъците не са били заявени при приемането на работата.
К. контрол не може да бъде допуснат и по въпроса, свързан с приложението на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Освен, че е заявено единствено чрез посочване на законовата разпоредба, без изобщо да е аргументирано наличието на визираните в нея предпоставки, поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е напълно ясна и недвусмислена по отношение установеното задължение на възложителя да направи възражение за явните недостатъци на изпълнената работа с изключение на хипотезата, когато същите са известни на изпълнителя. В случая съдът не е вложил друг смисъл в тази норма, а е приложил същата с оглед на фактите, приети от него за доказани по делото. А доколко преценката на същите е правилна, то това е въпрос, относим към правилността на въззивния акт и поради това обсъждането му в настоящото производство е недопустимо.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 07.07.2011 г. по гр. д. № 11004/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение в частта, касаеща насрещния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 07.07.2011 г. по гр. д. № 11004/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение в останалата обжалвана част.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: