7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София,20.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1534/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма], [населено място] и О. М. М. от същия град и касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 188 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 2957/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторите [фирма] и О. М. М. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд решение от 06.07.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. за солидарното им осъждане да заплатят на [фирма], на основание чл. 45 ЗЗД (за физическото лице) и чл. 49 ЗЗД (за търговското дружество) сумата 7 886.60 лв. – обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в публична продан на собствения на ищеца лек автомобил.
Посочените касатори поддържат,че в обжалваната от тях част въззивният акт е недопустим поради недопустимост на търсената самостоятелна искова защита и поради разглеждането на непредявени искове, а също и че е неправилен, без да навеждат конкретни оплаквания за това.
Освен с довода за недопустимост, в изложението по чл. 284,ал. 3 ГПК на тези касатори допускането на касационното обжалване се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдения за неправилност на правните изводи на съда и без формулиране на относими към допускането на касационния контрол въпроси.
К. [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от него срещу [фирма] и О. М. М. частични искове: иск за сумата 37 864.49 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договор от 04.06.2007 г., сключен между [фирма] и фирма „Аурисмед”, Н. и иск за сумата 100 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от същия договор.
Посоченият касатор твърди неправилност на въззивния акт на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразяване съгласие с извода за недоказаност на причинната връзка между предприетото от ответниците принудително изпълнение и прекратяването на сключения между него и норвежката фирма договор, както и за недоказаност на размера на настъпилите от това прекратяване вреди и пропуснати ползи. Счита, че решението недопустимо е базирано на неправомерно събрани доказателства, каквито представляват показанията на допуснатия при новото разглеждане на делото свидетел А. И., а отделно от това – че същите са преценени неправилно. Според касатора, съдът не е взел предвид представените от него писмени доказателства, установяващи причините за прекратяване на договора, по съображения, че са били оспорени от ответниците по делото, без обаче да отстрани допуснатия от първата инстанция пропуск за откриване на производство по оспорването им. За доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и от заключението на счетоводната експертиза, касаторът-ищец преценява и размера на претърпените вреди и пропуснати ползи от прекратяването на процесния договор.
Като значими за допускането на касационния контрол в жалбата на [фирма] са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е второинстанционен съд да дава указания за отстраняване на недостатъци в исковата молба, по-конкретно за прецизиране на петитум и обстоятелствена част или при такава необходимост делото трябва да се върне на първа инстанция , за да се запази принципа на триинстанционност; 2. За допустимостта на събиране на свидетелски показания пред втора инстанция, без те да отговарят на изискванията на ГПК за това (не са поискани на първа инстанция, не са за нововъзникнали или новооткрити обстоятелства); 3. Когато първоинстанционният съд не открие производство по оспорване на документ, независимо, че са налице предпоставките за това, може ли второинстанционният съд да базира изводите си на направеното оспорване, без да се съобрази, че другата страна своевременно е заявила, че ще се ползва от представените документи; 4. Задължително ли е един договор да има посочен срок за изпълнение, за да бъде направена преценка за причинените от прекратяването му вреди”.
По отношение на всички поставени въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, за въпрос № 2 се твърди и противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 125 от 12.09.2012 г. по гр. д. № 1135/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса.
Доколкото, обаче, цената на частично предявения иск за пропуснати ползи от прекратяването на договора от 04.06.2007 г. (100 лв.) е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер за гражданските дела (5000 лв.), подадената от [фирма] касационна жалба в тази й част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на частичния иск за обезщетение за вреди от прекратяване на същия договор жалбата на дружеството-ищец е процесуално допустима. Такава е и съвместната касационна жалба на [фирма] и О. М. М..
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважена претенцията за солидарното осъждане на [фирма] и О. М. М. да заплатят на [фирма] сумата 7 886.60 лв. – обезщетение за вреди от реализираното срещу него принудително изпълнение, изразяващо се в публична продан на собствения на ищеца лек автомобил, въззивният съд е приел, че в случая са осъществени предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника-физическо лице по реда на чл. 45 ЗЗД и на ответника-юридическо лице по реда на чл. 49 ЗЗД. Незаконосъобразността на принудителното изпълнение е обоснована с факта, че същото е предприето за вземане, което е било погасено още преди образуването на заповедно производство срещу ищеца и издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и това е наложило впоследствие обезсилването на същата заповед и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Този извод е направен с оглед сключеното между двете дружества споразумение от 16.03.2007 г., установяващо, че взаимоотношенията между тях по повод сключения договор за заем от 03.10.2005 г. са уредени окончателно, като връщането на заетата от ищеца сума е потвърдено категорично и от заключението на счетоводната експертиза. За доказани са приети и претърпените от ищеца вреди в резултат от принудителното изпълнение в претендирания в исковата молба размер 7 886.60 лв., която сума включва стойността на собствения на ищеца лек автомобил (7660 лв.), възложен на взискателя в изпълнителното производство и направените от него разноски за същото. Именно поради това, че физическото лице О. М. е знаело, че вземането по договора за заем от 03.10.2005г. е било погасено, съдът е счел за доказана вината му за причинената на ищеца вреда. Обстоятелството, обаче, че ответникът О. М. е действал не в лично качество, а в качеството си на управител на [фирма], е преценено като основание за ангажиране и на гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството по реда на чл. 49 ЗЗД.
С въззивния акт е отменено първоинстанционното решение и изцяло е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] и О. М. М. частичен иск за сумата 37 864.49 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договор от 04.06.2007г., сключен между [фирма] и фирма „Аурисмед”, Н.. Според решаващия състав, доказателствата по делото не установяват, че неправомерното поведение на ответниците по образуването през 2009 г. изпълнително дело срещу ищеца е единствената причина за прекратяване на сключения между него и „Аурисмед” – Н. договор за изработване на прототип по проект „Prodject Warning S.”, както е посочено в разменените между ищеца и неговия съконтрагент писма съответно от 06.06.2009 г. и от 18.06.2009 г. Въззивната инстанция е счела, че такъв извод не може да бъде направен от показанията на разпитаните по делото свидетели, а напротив – разпитаният във въззивното производство свидетел А. И. установява „замразяване” на проекта не по-късно от м. септември 2007 г., т. е. далеч преди започване на принудителното изпълнение срещу ищеца. Освен поради недоказаност на причинната връзка между противоправното поведение на ответниците и настъпването на твърдените от ищеца вреди, Софийски апелативен съд е приел като самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за вреди липсата на доказателства за ефективно настъпване на такива, тъй като в договора с норвежкото дружество не са уговорени конкретни възнаграждения, срок за изпълнение на прототипа и други съществени клаузи, позволяващи да бъде направен извод в тази насока.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване изцяло.
По отношение обжалваната от [фирма], [населено място] и О. М. М. част, с която е уважен предявеният срещу двамата ответници иск за сумата 7 886.60 лв. – обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в публична продан на собствения на ищеца лек автомобил, касационният контрол следва да бъде допуснат поради съществуващата вероятност за недопустимост на въззивния акт, с оглед обстоятелството, че е осъществена искова защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение при наличието на изрично предвиден в закона специален ред за защита – чл. 245, ал. 3 ГПК. Поради липса на релевантна съдебна практика, другите изрично формулирани от касатора два въпроса не обосновават допускане на касационното обжалване на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По отношение на обжалваната от [фирма], [населено място] част от въззивното решение, с която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу [фирма] и О. М. М. частичен иск за сумата 37 864.49 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договор от 04.06.2007 г., сключен между [фирма] и фирма „Аурисмед”, Н., настоящият състав намира, че касационният контрол следва да бъде допуснат само по втория въпрос, като съобразно правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС уточнява същия в следния смисъл: „За приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК в хипотезата на дадени на страната указания за отстраняване нередовността на исковата молба чрез привеждане на обстоятелствената й част в съответствие с петитума”. По отношение на този въпрос е налице както общата предпоставка да е обуславящ изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на съдебна практика. Като относими към правилността на направените от съда изводи и извършени процесуални действия, останалите въпроси не отговарят на изискването да са обуславящи и поради това не подлежи на обсъждане наличието на допълнителните предпоставки на заявеното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 188 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 2957/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която [фирма], [населено място] и О. М. М. от същия град са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] на основание чл. 45 ЗЗД (за физическото лице) и чл. 49 ЗЗД (за търговското дружество) сумата 7 886.60 лв. – обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в публична продан на собствения на ищеца лек автомобил, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и О. М. М. частичен иск за сумата 37 864.49 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договор от 04.06.2007 г., сключен между [фирма] и фирма „Аурисмед”, Н..
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 757.29 лв.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] и О. М. М., в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 157.73 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 188 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 2957/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от това дружество срещу [фирма], [населено място] и О. М. М. частичен иск за сумата 100 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от прекратяване на договор от 04.06.2007 г., сключен между [фирма] и фирма „Аурисмед”, Н..
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: