4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 28.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 46/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу решение № 211 от 27.09.2012 г. по в.т. д. № 203/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Каварненски районен съд решение № 68 от 07.06.2012 г. по гр. д. № 67/2012 г., е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 69, ал. 2 ЗЗД, като е определен срок на [фирма] за изпълнение на задължението му по т. 2.5. от споразумението от 08.07.2010 г. – 31.12.2015 г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 69, ал. 2 ЗЗД, като твърди че изпълнението на задължението по т. 2.5. от сключеното между страните споразумение от 08.07.2010 г. не е предоставено на волята или възможностите на длъжника, а че то е поставено в зависимост от настъпването на едно отлагателно условие, т. е. от осъществяването на едно бъдещо събитие – продажбата на конкретно посочени апартаменти, собственост на длъжника, и получаването на продажната цена, което условие не зависи от волята на длъжника.
Именно във връзка с приложението на чл. 69, ал. 2 ЗЗД са и поставените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси: „1. Непосочването на конкретен срок за сбъдване на отлагателното условие, чието сбъдване обуславя изискуемостта и изпълнението на процесното задължение и определянето от съда на срок в съответствие с чл. 69, ал. 2 ЗЗД за изпълнение само на задължението, представлява ли преуреждане от съда на съществуващото облигационно правоотношение; 2. Следва ли да се приеме, че изпълнението на задължение, обусловено от сбъдването на отлагателно условие, по своята правна същност е задължение, поставено в зависимост от волята и възможностите на длъжника, при положение, че сбъдването на отлагателното условие – продажба на недвижимите имоти по своята същност зависи от поведението и волята на трети лица – купувачи; 3. Следва ли да се приеме, че поради липсата на конкретен срок за изпълнение на задължението, обусловено от сбъдването на отлагателно условие, е налице задължение, чието изпълнение е предоставено на волята и възможностите на длъжника”.
По отношение на посочените въпроси касаторът поддържа всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания, като в подкрепа на първите две се позовава на влезли в сила въззивни решения – решение № 920 от 09.10.2012 г. по гр. д. № 1212/2012 г. на Бургаски окръжен съд; решение от 28.10.2009 г. по гр. д. № 842/2009 г. на Русенски окръжен съд и решение от 05.01.2011 г. по гр. д. № 9948/1010 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 14.01.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени обжалваното пред него решение на Каварненски районен съд и да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] иск по чл. 69, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в т. 2.5. от сключеното между страните споразумение от 08.07.2010 г. страните не са уговорили срок за изпълнение на задължението на ответника по иска [фирма] за плащане на сумата 3 700 226.19 лв., представляваща част от общо дължимото на ищеца [фирма] възнаграждение по договор за извършване на СМР от 18.04.2007 г. и договор за строителство от 11.10.2006 г., а са постигнали само съгласие за плащането на тази сума поетапно /на части/ и за начина, по който ще бъде заплащана тя – по 25% от всички суми, постъпили по банковите сметки на длъжника от продажби на негови апартаменти, посочени конкретно в приложен списък. С оглед на това, решаващият състав е направил извод, че изпълнението на задължението за плащане е поставено в зависимост от сбъдването на едно отлагателно условие – продажба на апартаментите, което, доколкото също не е обвързано с определен срок, зависи изцяло от волята на длъжника. Като неоснователно в тази връзка е преценено възражението на ответника, че липсата на продажби се дължи на световната финансова и икономическа криза. В тази връзка съдебният състав е посочил, че от страна на длъжника не са ангажирани доказателства да е предложил апартаментите за продажба и че същите не са могли да бъдат продадени.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси за приложението на чл. 69, ал. 2 ЗЗД в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок, са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им е обусловило изхода му. По отношение на тях е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие в практиката на съдилищата, което се установява от представените с изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК влезли в сила въззивни решения – решение № 920 от 09.10.2012 г. по гр. д. № 1212/2012 г. на Бургаски окръжен съд и решение от 28.10.2009 г. по гр. д. № 842/2009 г. на Русенски окръжен съд. Другите две поддържани основания са недоказани и не могат да обосноват допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 211 от 27.09.2012 г. по в.т. д. № 203/2012 г. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], [община], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: