4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1761 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Д. К. от [населено място], обл. В. Т., чрез процесуалния си представител адв. В. П., против въззивното решение № 328 от 3 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 824 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2011 г., с което е потвърдено решение № 190 от 1 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 1482 по описа на районния съд в гр. горна Оряховица за 2010 г. за отхвърляне иска на К. против Р. С. И. от [населено място] за признаване на установено, че й дължи на основание неформален договор за заем сумата от 10 хиляди лева, представляваща частта й от 5/8 идеални части от дадена в заем сума за погасяване на заем от Д. за закупуване на жилище, и касаторката е осъдена да заплати разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдебната практика, защото не е спорно обстоятелството, че ответницата И. е получила от майка си (касаторката) и покойния й съпруг сумата от 15576 лева на 11 май 1993 г. и не се оспорва, че сумата е погасила кредит за закупуването на жилище, но се твърди, че ответницата не е поемала задължение за връщане на дадената сума. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че основните правни въпроси от значене за изхода на делото са разрешени в противоречие с императивни законови норми и с утвърдената практика на ВКС и постановления на пленума на ВС по въпросите за наличие на предпоставките за сключване на договор за заем и кога вземането става изискуемо при липса на изрична уговорка. Допълнително в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване с решение на районен съд, което се представя. К. представя и собствени бележки, в които описва отношенията между страните по спора и твърденията си за същината на отношенията между тях във връзка със спорния предмет.
Ответницата Р. С. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. П.-В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че само фактът на получаване на сума пари не е достатъчен да обоснове наличието на договор за заем, а е необходимо да се констатира и поемане на задължение за връщане на същата сума; касаторката не е провела пълно и главно доказване за наличието на твърдяната каузална облигационна връзка между страните – липсват доказателства, че сумата е предоставена на ответницата със задължението да я върне на заемодателя си, като този извод е обоснован със свидетелски показания, писма на касаторката до ответницата, обективиращи извънсъдебно признание; отказът от наследствен дял не може да се разглежда като алтернативно задължение по договора за заем; между страните е налице договор за дарение; когато при заем за потребление не е уговорен срок за връщане на заетите пари или вещи, погасителната давност започва да тече от деня на сключване на договора, който извод пряко следва от чл. 114, ал. 2 ЗЗД и ако договорът за заем съществуваше, то задължението на ответницата щеше да е погасено по давност, тъй като е направено в срок възражение за това; действието на правилата за деноминацията на лева следва от самия закон.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. поставя два правни проблема – по наличие на предпоставките за сключване на договор за заем и кога вземането става изискуемо при липса на изрична уговорка. По първия правен въпрос се твърди разрешаване, противоречащо на друг съдебен акт. В случая се представя решение на районен съд, без отбелязване за влизането му в сила, поради което съдебният акт не може да послужи за преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не представлява съдебна практика по смисъла на цитирания текст – така се приема в т. 3 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
При преценката на първия поставен въпрос следва да се има предвид задължителното разрешение, дадено от ВКС в решение № 546 по гр.д. № 856/09 г., ІV г.о. По въпроса кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск по чл. 240 ЗЗД, ВКС приема, че производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска. Тъй като въззивният съд е изложил съображения в синхрон с посоченото задължително решение, и е съобразил именно посочените предпоставки, то не е необходимо и допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият въпрос е насочен към извод на съда, даден за пълнота на изложението, тъй като съдът е приел, че не е установено сключването на договор за заем между страните, а е установено дарение. След като не са налице основания за допускане на касационното обжалване по първия поставен правен въпрос, то произнасянето на касационния съд по втория такъв не е необходимо. Ето защо, независимо от интереса на касаторката за разрешаване на спора по различен начин с благоприятен за нея резултат, касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответницата претендира присъждане на разноски пред касационния съд, които са в размер на 150 лева заплатени и се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 328 от 3 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 824 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2011 г.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], обл. В. Т., [улица], да заплати на Р. С. И. от [населено място], [улица], ет. , сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: