6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София,21.10.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3815/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 225 от 26.06.2013 г. по в. гр. д. № 217/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Габровски районен съд решение № 411 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 2058/2009 г., е уважен предявеният от О. П. Р. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226 КЗ за присъждане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените й травми в резултат на пътно-транспортно произшествие от 25.10.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2009 г. до окончателното й погасяване.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и справедливостта. Счита, че предявеният срещу него иск за присъждане на обезщетение не следва да бъда уважен предвид обстоятелството, че такъв иск вече е уважен срещу делинквента в приключилото наказателно производство, като на ищцата е присъдено обезщетение в размер на претендираната сума 20 000 лв. Освен това, неправилността на въззивния акт е аргументирана и с твърдението, че по делото не е доказано наличието на застрахователно правоотношение, което изключва отговорността на дружеството за заплащане на застрахователно обезщетение. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с размера на присъденото обезщетение, което касаторът счита за прекомерно и несъответстващо на претърпените от ищцата вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основания. Основната група въпроси, преценени от касатора като значими за делото, са въпроси, свързани с приетото от ОСТК на ВКС Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г.: „1. При наличие на влязло в сила решение срещу делинквента по чл. 45 ЗЗЗД могат ли да бъдат уважавани като основателни исковете срещу застрахователя по застраховка ГО по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ; 2. С т. р. № 2/06.06.212 г. на ВКС ОСТК приема, че такива искове са допустими, но означава ли, че следва да се приемат като основателни, при наличие на другите елементи от фактическия състав за тяхната основателност; 3. Може ли наличието на влязло в сила решение срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД да е самостоятелно основание за отхвърляне като неоснователен иска срещу застрахователя по застраховка ГО по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ; 4. Щом като с т. р. № 2/06.06.2012 г. на ВКС ОСТК се приема, че посочените там искове не са недопустими и могат да се приемат и за основателни, как на практика, според съдиите във ВКС, ще се избегне ситуация, в която увредените от деликта лица ще съберат сума като обезщетение за една и съща вреда и от делинквента и от застрахователя; 5. Как по принцип, както е в настоящия случай, увредените лица могат да бъдат принудени да се откажат от изпълнителното дело срещу делинквента и така да бъде предотвратена възможността за едни и същи неимуществени вреди да се получи обезщетение два или повече пъти, в зависимост от броя на евентуално отговорните лица; 6. Редно ли е за едни и същи неимуществени вреди увредените лица да се сдобиват с изпълнително основание срещу делинквента и застрахователя едновременно и да съберат обезщетение за тези вреди и от двамата; 7. Не противоречи ли това на общото правило в гражданското право, че за една вреда се дължи едно обезщетение, а не няколко, както се получава след т. р. № 2/06.06.2012г. на ОСТК на ВКС; 8. От изложеното в т. р. № 2/06.06.2012 г. на ВКС ОСТК следва ли, че след като при влязло в сила решение срещу делинквента увредените лица могат да предявят иск за същите вреди и срещу застрахователя по застраховка ГО по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ и този иск да се приема за допустим и основателен, то е възможно и обратното – при наличие на влязло в сила решение срещу застрахователя по застраховка ГО, увредените лица да предявят и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу делинквента; На какви принципи на правото и на закона се подчиняват изводите на ВКС в тази връзка; 9. Ако за неимуществените вреди се допуска и се приема за основателно увреденото лице да осъжда застрахователя и делинквента, то важи ли същото и за имуществените вреди, например ако настоящият иск е за имуществени вреди, то може ли да бъде уважен и как ще се избегне неоснователно обогатяване, при наличие на влязло в сила съдебно решение и срещу двамата евентуално отговорни за вредата следователно изпълнително основание срещу тях; 10. Ако с една искова молба при условията на евентуалност са предявени искове на увредените лица срещу застрахователя и делинквента и с оглед т. р. № 2/06.06.2012 г на ВКС ОСТК, защо съдилищата да не могат да осъждат и двамата едновременно; принципа на отговорността е същия, като разликата е, че в единия случай се предявява с една, а в другия случай с две искови молби; и в двата случая ще се достига до един и същ резултат – да са осъдени и делинквента и застрахователя; 11. След като с т. р. № 2/06.06.2012 г на ВКС ОСТК не е отменено п. № 7/78 година на ВС, как се преодоляват противоречията между тях; 12. Ако исковете на увредените лица срещу застрахователя по застраховка ГО на делинквента не са недопустими, независимо от наличието на влязло в сила осъдително решение срещу делинквента, то не следва ли исковете срещу застрахователя да са допустими и основателни само ако са предявени под условие, че не са събрани сумите от делинквента (или който измежду делинквента и застрахователя му е осъден пръв) и че увредените лица няма да съберат присъдените суми и срещу застрахователя и срещу делинквента, за да могат впоследствие застрахователя и делинквента да си търсят правата по пътя на неоснователното обогатяване или някоя от престационните кондикции например, при недобросъвестно поведение от страна на увредените лица; 13. От какви правила следва, че обезщетението, присъдено на увредените лица срещу делинквента трябва да е равно на обезщетението, което се присъжда впоследствие и срещу застрахователя”.
Като релевантни за допускане на касационното обжалване касаторът поставя и въпросите за приложението на чл. 154 ГПК във връзка с доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение и за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, за които твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, конкретно цитирана и приложена.
Ответницата по касация – О. П. Р. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 17.09.2013 г. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения от О. П. Р. от [населено място] срещу Застрахователно дружество [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, при новото разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК, въззивният съд е приел, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател за причинените на ищцата неимуществени вреди от получените от нея травматични увреждания в резултат от пътно-транспортното произшествие от 25.10.2008 г., предизвикано от застрахован при това дружество лек автомобил. В тази връзка съдът е съобразил влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 264/2009 г. на Габровски районен съд, установяваща извършеното деяние, противоправността на същото и виновността на водача на застрахования автомобил. Предвид наличието на основание за ангажиране деликтната отговорност на прекия извършител, е направен извод за основателност на предявения иск и срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Отчитайки характера и степента на уврежданията, две от които представляват средни телесни повреди, начина на причиняването им, продължителността на страданията, отражението на случилото се върху пострадалата, както и нейната възраст, решаващият състав е преценил, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер на 20 000 лв., за каквато сума е бил уважен и предявеният от ищцата граждански иск в наказателния процес.
С оглед липсата на данни присъдената в наказателното производство сума да е била платена, независимо от издадения за нея изпълнителен лист, и съобразявайки в тази връзка указанията в отменително решение № 192 от 14.05.2013 г. по т. д. № 284/2011 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС, въззивният съд е преценил, че предявеният срещу застрахователя иск е основателен и следва да бъде уважен, като върху дължимата сума следва да се начисли и законната лихва за забава, считано от посочения от ищцата момент – датата на исковата молба.
Настоящият състав намира, че макар да са значими за изхода на конкретното дело, поставените от касатора 13 въпроса не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Всички тези въпроси се свеждат всъщност до въпроса за допустимостта и основателността на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в хипотезата на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск на увреденото лице срещу застрахования водач с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за претърпените от деликта вреди, отговор на който въпрос е даден в приетото от ОСТК на ВКС Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. И тъй като въззивният акт е в съответствие с цитираната задължителна практика, не е налице нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК такъв контрол не може да бъде допуснат и по въпросите за приложението на чл. 154 ГПК във връзка с доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение и за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. По отношение на процесуалноправния въпрос липсата на значимост за изхода на конкретното дело произтича от факта, че този въпрос изобщо не е обсъждан от въззивния съд, доколкото ответникът по иска не е оспорвал пасивната си легитимация с твърдение, че не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, а по отношение на въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД – от обстоятелството, че същият касае изцяло правилността на обжалвания акт, която съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде преценявана в рамките на производството по допускане на касационното обжалване. Независимо от това, следва да се отбележи, че не е налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Напротив, именно в съответствие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г. и множеството решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решаващият състав е определил размера на обезщетението, като е взел предвид всички специфични за случая обстоятелства, имащи значение за обема на претърпените от ищцата вреди.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 52603 от 11.09.2013 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 225 от 26.06.2013 г. по в. гр. д. № 217/2013 г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], [населено място] [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на О. П. Р., със съдебен адрес: адвокат Н. С. С., [населено място], [улица], направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 1000 (хиляда) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: