О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 15.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 777/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” Е. , гр. Р. срещу решение № 267 от 23.03.2009 г. по гр. д. № 66/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 59 от 25.08.2008 г. по гр. д. № 49/2008 г. и е уважен предявеният от А. за с. к. срещу „П” Е. , гр. Р. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на чл. 11.2. от приватизационен договор от 01.08.2002 г. в размер на 671 000 лв.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като развива подробни съображения срещу извода на въззивния съд за неизпълнение на задължението по чл. 11.2. “а” с твърдението, че сключеният договор за кредит от 24.11.2005 г. с “Е” АД е с цел рефинансиране на дълга на дружеството към “Р” АД от 2003 г., за обезпечаването на който с ипотека върху обекта на процесния приватизационен договор е налице изрично съгласие на А. за с. к. и че това първоначално обезпечение е запазено. Несъгласие е изразено и с отказа на съда да признае нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 11.2. от договора, установяваща забрана на купувача да се разпорежда завинаги с придобитата обособена част, както и на клаузата на чл. 16.1. относно размера на уговорената неустойка – 50 % от цената на обекта. Изрично оплакване е релевирано и по отношение присъждането на законна лихва за забава върху приетата за дължима неустойка, като се поддържа, че е недопустимо за едно и също неизпълнение на договора да се претендира едновременно неустойка и лихва.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е аргументирано с твърдението, че въпросът за нищожността на клаузата за неустойка е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /конкретно цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/, както и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Противоречие в съдебната практика се поддържа и по отношение на въпроса за характера на приватизационните договори и пределите, в които е ограничена свободата на договаряне на страните по тях. Като въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е посочен също въпросът за противоречие на клаузата на чл. 11.2. от процесния приватизационен договор с чл. 17 от Конституцията на Република България.
Ответникът по касация – А. за с. к. – оспорва касационната жалба. По съображения, изложени в писмен отговор от 30.06.2009 г., счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Налице са и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По един от основните спорни между страните въпроси, който в случая е от решаващо значение за изхода на делото, а именно – за нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение, поето с приватизационния договор, произтичаща от накърняване на добрите нрави – действително е налице противоречива практика. Същата е обективирана не само в цитираните и приложени от касатора към изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения, постановени от Върховен касационен съд и от Бургаски апелативен съд, но и в множество други актове на ВКС, служебно известни на настоящия състав, включително и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 173 от 15.04.2004 г. по гр. д. № 788/2003 г.; решение № 958 от 07.12.2004 г. по т. д. № 5/2004 г.; решение № 418 от 10.05.2007 г. по т. д. № 88/2007 г.; решение № 1 от 10.02.2009 г. по т. д. № 372/2008 г. на І т. о.; решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на І т. о. и решение № 16 от 16.06.2009 г. по т. д. № 430/2008 г. на ІІ т. о./. Освен това, следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че с разпореждане от 02.11.2009 г. на Председателя на Върховен касационен съд, на основание чл. 128 ЗСВ, е образувано тълкувателно дело № 1/2009 г. по описа на Търговска колегия, предмет на което са множество въпроси, свързани с предявяваните от А. за с. к. искове за неустойки по приватизационни договор, един от които е именно въпросът за условията, при които уговорката за заплащане на неустойка за неизпълнение на задълженията по приватизационния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се отнася до останалите поставени от касатора въпроси, макар и да са значими за изхода на делото, по отношение на същите не са осъществени допълнителните изисквания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 267 от 23.03.2009 г. по гр. д. № 66/2009 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на “П” Е. , гр. Р., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 13 420 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: