О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 03.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 818/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” О. , гр. С. срещу решение № 160 от 09.03.2009 г. по гр. д. № 2446/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-3 състав решение № 61 от 23.07.2008 г. по гр. д. № 664/2007 г. и е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу “Х” А. , гр. С. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 747 лв. – неустойка за забава по договор за заем от 9.10.2006 г.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения срещу извода на въззивния съд за нищожност на клаузата за неустойка по т. 9.1. от процесния договор за заем поради противоречието й с добрите нрави, като твърди, че решаващият състав недопустимо се е произнесъл по този въпрос, доколкото от страна на ответника не е направен изричен довод за нищожност.
Именно с тези два въпроса е обосновано и допускането на касационно обжалване, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на материалноправния въпрос за нищожността на клаузата за неустойка касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, като се позовава на две конкретни решения – решение № 30 от 08.02.2007 г. по т. д. № 785/2006 г. на ТК и решение № 140 от 20.03.2006 г. по т. д. № 408/2005 г. на І т. о.
Ответникът по касация – „Х” А. , гр. С. не заявява становище по допускането на касационно обжалване, като в представения писмен отговор от 02.07.2009 г. е развил съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от “В” О. срещу “Х” А. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че клаузата за неустойка по т. 9.1. от процесния договор за заем е нищожна като противоречаща с добрите нрави. Този извод е направен с оглед уговорения от страните размер на неустойката – 1% дневно, който е преценен като неморално висок, доколкото не е насочен към проявление на функциите на неустойката – обезщетителна и наказателна, а към несправедливо по съдържание съглашение поради обективнната неравностойност на насрещните престации.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По основния спорен между страните въпрос, който в случая е от решаващо значение за изхода на делото, свързан с приложението на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при договорена неустойка за забава като процент върху неиздължената главница, без да е предвиден краен срок за начисляването й, действително е налице противоречива практика. Същата е обективирана не само в приложените от касатора към изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК две решения, постановени от Върховен касационен съд, Търговска колегия, но и в множество други негови актове, служебно известни на настоящия състав, включително и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 173 от 15.04.2004 г. по гр. д. № 788/2003 г.; решение № 958 от 07.12.2004 г. по т. д. № 5/2004 г.; решение № 418 от 10.05.2007 г. по т. д. № 88/2007 г.; решение № 1 от 10.02.2009 г. по т. д. № 372/2008 г. на І т. о. и решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на І т. о. и решение № 16 от 16.06.2009 г. по т. д. № 430/2008 г. на ІІ т. о./. Същевременно следва да бъде взет предвид и фактът, че с разпореждане от 02.11.2009 г. на Председателя на Върховен касационен съд, на основание чл. 128 ЗСВ, е образувано тълкувателно дело № 1/2009 г. по описа на Търговска колегия, предмет на което са множество въпроси, свързани с исковете за неустойки по приватизационни договор и един от тях е именно поставеният по настоящото дело материалноправен въпрос – условията, при които уговорката за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорните задължения е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Ето защо, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос, макар да отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е от значение за изхода на конкретното дело, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК – касаторът не е посочил конкретна практика по този въпрос, нито е мотивирал твърдението си защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 160 от 09.03.2009 г. по гр. д. № 2446/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на “В” О. , гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 314.94 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: