О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 14.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 386/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” О. , гр. В. срещу решение № 184 от 26.11.2008 г. по в. гр. д. № 385/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 266 от 27.05.2008 г. по т. д. № 1108/2007 г. и са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу “В” АД, гр. В. искове: иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.08.2007 г.; иск за предаване владението върху същия имот и иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение в размер на сумата 125 184 евро.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав за неизправността му като купувач по процесния предварителен договор, като счита, че същият е резултат от необсъждането на всички събрани по делото доказателства и изрично заявените от него възражения за неизправност на продавача по сделката и за приложимост на разпоредбата на чл. 90 ЗЗД.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за изхода на спора, в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и Върховен съд, а именно: по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и по материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 90 ЗЗД в отношенията между страните по предварителния договор. В подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на Постановление на Пленума на Върховен съд № 7/65 г. и на множество решения на отделни състави на Върховен съд и на Върховен касационен съд по приложимостта на чл. 188 ГПК /отм./ и чл. 90 ЗЗД.
Ответникът по касация – “В” АД, гр. В. моли да не бъде допуснато касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 12.02.2009 г. От своя страна, същият е депозирал частна жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.08.2007 г., въззивният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по този договор, тъй като не е изпълнил поетото в т. 2.2. задължение да преведе по сметката на нотариус М. оставащата част от уговорената цена за имота в размер на 1 769 490 евро, поради което същият не може да претендира сключване на окончателен договор по съдебен ред. Поради липса на претенции от страна на продавача-ответник решаващият състав е счел, че е без значение дали и той е неизправна страна по договора във връзка с поетото задължение да предаде имота без права на трети лица върху него. С оглед неоснователността на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като неоснователни са отхвърлени и обусловените от него други два иска – за предаване на владението върху имота и за заплащане на неустойка за забава.
Настоящият състав намира, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на поставения от него процесуалноправен въпрос. Същият е от решаващо значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като е обусловил отхвърлянето на исковете. Необсъждането на всички заявени от ищеца доводи във връзка с изправността му като купувач по сделката и неизправността на ответника-продавач по нея, както и на възражението по чл. 90 ЗЗД, които с оглед предмета на делото са допустими и относими, е в противоречие с установената по приложението на чл. 188 ГПК /отм./ трайна и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и такава, имаща задължителен характер – ППВС № 7/1965 г. и ТРОСГК № 1/2001г. Ето защо, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се отнася до материалноправния въпрос за приложението на чл. 90 ЗЗД, доколкото по същия въззивният съд изобщо не се е произнесъл, то по отношение на него не е налице главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това не следва да се обсъжда и допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за противоречие с практиката.
С оглед допускането на касационното обжалване, подадената от ответника по касация частна жалба подлежи на разглеждане в рамките на касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 184 от 26.11.2008 г. по в. гр. д. № 385/2008 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на “К” О. , гр. В., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 6 920.64 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: