О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 24.04. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 39/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. к. “У” АД, гр. С. срещу решение № 565 от 07.10.2008 г. по в. гр. д. № 587/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Пазарджишки районен съд решение № 396 от 01.04.2008 г. по гр. д. № 1027/2007 г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Ф. “Р. п. инфраструктура” /понастоящем Национална агенция “П”/ – Областно пътно управление, гр. П. срещу Застрахователно дружество “В” АД /понастоящем З. к. “У” АД/, гр. С. иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на сумата 1 472.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие от 10.04.2002 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон във връзка с приложение института на погасителната давност. Твърди, че при произнасяне по направеното възражение за давност съдът не е отчел факта, че конституирането на З. к. “У” АД е станало не с подаването на исковата молба – 10.04.2007 г., а в хода на производството, когато с молба от 19.10.2007 г. ищецът Ф. “Р. п. инфраструктура” е поискал замяна на първоначалния ответник З. к. “В” АД с друг ответник – З. к. “У” АД, който е различен правен субект.
В молбата-приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от 04.12.2008 г. касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че в атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и това е въпросът за приложимостта на института на погасителната давност при извършена замяна на ответника в процеса.
Ответникът по касация – Национална агенция “П” – Областно пътно управление, гр. П. оспорва касационната жалба като неоснователна, без да излага конкретни съображения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на З. к. “У” АД /с предишно наименование Застрахователно дружество “В” АД/, в качеството й на застраховател на гражданската отговорност на причинилия процесното пътно-транспортно произшествие водач, за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. Като неоснователно съдебният състав е преценил релевираното от посочения ответник възражение за давност, като е приел, че към датата на завеждане на исковата молба – 10.04.2007 г. – предвиденият в закона 5-годишен давностен срок не е изтекъл.
С оглед неуважаването на възражението му за давност, безспорно поставеният от касатора въпрос се явява съществен за изхода на спора, поради което следва да се приеме, че е налице първата задължителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Доколкото решаването на въпроса за давността в случая е в пряка връзка и с процесуалноправния въпрос от кой момент се счита предявен искът в хипотезата на чл. 117, ал.1 ГПК /отм./, т. е. при извършено изменение в хода на процеса – замяна на първоначалния ответник с нов ответник, който нов ответник именно е направил възражението за изтекла давност, и предвид липсата на съдебна практика по посочения въпрос, същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. изпълнено е и допълнителното условие за допускане на касационното обжалване, визирано в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 565 от 07.10.2008 г. по в. гр. д. № 587/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на З. к. “У” АД, гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да внесе държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 29.50 лева.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: