О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 10.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 594/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. за с. к. и ЕТ „К”, гр. В. срещу решение № 52 от 12.03.2008 г. по в. т. д. № 244/2007 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и потвърждаване на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 382 от 10.08.206 г. по т. д. № 586/2004 г., предявените от А. за с. к. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са уважени частично, съответно: искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за плащане на цената по приватизационен договор от 03.09.1999 г. е уважен за сумата 14 247 лв., а искът за присъждане на неустойка за забава върху неплатената част от цената е уважен за сумата 68 910.58 лв.
Касаторът А. за с. к. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, като счита, че изводите на съда относно размера на неплатената част от цената по приватизационния договор и относно размера на неустойката за забава на същата са резултат от неправилно приложение на нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и неоснователно кредитиране на заключението на счетоводната експертиза, допусната при новото разглеждане на делото. Изразява несъгласие и по отношение приетото погасяване по давност на част от вземането за неустойка с твърдението,че давностният срок за това вземане изобщо не е започнал да тече.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посоченият касатор е обосновал допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната от него част с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл мълчаливо относно неприложимостта на чл. 76, ал. 2 ЗЗД към настоящия случай, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, видно от цитираните /и приложени/ две решения на ВКС – решение № 1* от 08.10.1999 г. по гр. д. № 577/1999 г. на ВКС, V г. о. и решение № 748 от 24.04.2001 г. по гр. д. № 2504/2000 г. на ВКС, V г. о., както и че решението съдържа произнасяне по приложение института на погасителната давност, който материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Касаторът ЕТ „К”, гр. В. обжалва постановеното от Варненски апелативен съд решение в осъдителната му част с оплаквания за недопустимост на същото по отношение присъдената в полза на ищеца законна лихва и за неправилност по отношение приетите за дължими част от цената по приватизационния договор и неустойка за забава върху нея. Според касатора, решаващият състав неоснователно не е зачел извършеното от него плащане на продажната цена с поименни компенсационни бонове по реда на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ и не е обсъдил направеното при новото разглеждане на делото възражение за нищожност на клаузата за неустойка в процесния приватизационен договор поради противоречието й с добрите нрави.
Като съществени за спора, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ЕТ „К”, поставя следните въпроси: материалноправния въпрос за приложението на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ и по-конкретно – необходимо ли е съгласие на продавача по приватизационния договор за плащане чрез компенсаторни записи, като твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван също противоречиво от съдилищата, позовавайки се на първото въззивно решение по т. д. № 357/2006 г. на Варненски апелативен съд и на решение от 06.06.2006 г. по т. д. № 279/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ о., и процесуалноправните въпроси – допустимо ли е произнасянето по иск, с какъвто съдът не е сезиран и допустимо ли е при повторно разглеждане на делото да бъде направено възражение за нищожност на клауза от процесния договор поради противоречие с добрите нрави. По отношение на последните два въпроса касаторът твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
По касационната жалба на А. за с. контрол:
Настоящият състав намира, че и двата поставени от АСПК въпроси не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване на атакуваното решение.
По отношение на първия въпрос – за приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД – не може да се счете, че този въпрос е съществен за конкретния случай. Видно от мотивите на акта, приложимостта на цитираната норма изобщо не е обсъждана. Съдът е приел, че извършените от ответника по исковете плащания са за погасяване задълженията за цената, за което не е имало никакъв спор между страните. Освен това, дори и да се приеме, че е налице „мълчаливо” прилагане на цитираната норма, то по приложението на същата не е налице противоречива практика, обосноваваща допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложените от А. -касатор две решения на състави на ВКС не доказват твърдяното противоречие по въпроса дали установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност за изпълнение на задълженията за главница, лихва и разноски е относима и към задължението за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като този въпрос изобщо не е предмет на едното от решенията – решение № 748 от 24.04.2001 г. по гр. д. № 2504/2000 г. Предмет на последното е единствено диспозитивността на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и произтичащата от това възможност страните да уговорят ред за изпълнение на посочените задължения, различен от установения в нея ред.
Напълно неоснователно е и второто поддържано основание – това по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърдението на касатора, че въпросът за прилагане института на погасителната давност е от значение за точното прилагане на закона, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК ще е налице, когато са осъществени комулативно посочените в тази норма две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото въобще. И тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изобщо не поддържа становище, че поставеният от него въпрос във връзка с приложението на чл. 114, ал. 4 ТЗ е от значение за развитие на правото, нито е обосновал подобна релевантност, не може да се счете, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационното обжалване.
С оглед изложеното, подадената от А. за с. к. касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По касационната жалба на ЕТ „К”:
Основателно е поддържаното от касатора-едноличен търговец основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Застъпеното от въззивния съд становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ за плащане на цената по приватизационната сделка с компенсаторни инструменти без съгласие на продавача е в противоречие с трайната практика на ВКС. Освен цитираното от самия касатор решение № 985 от 06.06.2006 г. по т. д. № 279/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ о., практика в посочения смисъл, която е служебно известна на настоящия състав, представляват и постановените от ВКС, Търговска колегия, ІІ отделение решения: № 411 от 14.07.2005 г. по т. д. № 707/2004 г.; № 572 от 06.06.2006 г. по т. д. № 62/2006 г. и № 698 от 29.06.2006 г. по т. д. № 206/2006 г. Ето защо, въззивното решение в атакуваната от касатора ЕТ „К” част следва да бъде допуснато до касационно обжалване – както по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Що се отнася до второто поддържано от посочения касатор основание за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че същото не е налице, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържа никаква аргументация защо този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а са развити само доводи за неправилност на правните изводи на съда, които обаче не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 52 от 12.03.2008 г. по в. т. д. № 244/2007 г. на Варненски апелативен съд само в обжалваната от ЕТ „К” част, с която едноличният търговец е осъден да заплати на А. за с. контрол: сумата 3 113.10 лв. – неизплатен остатък от втора, трета, четвърта и пета вноски по приватизационен договор от 03.09.1999 г., ведно със законната лихва от 07.06.2004 г. до окончателното плащане на същата сума; сумата 48 568.24 лв. – неустойка за забавено плащане на посочените вноски и в частта за присъдените разноски.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението в обжалваната от А. за с. к. част.
УКАЗВА на ЕТ „К”, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1033.63 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: