О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 13.03.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 835/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т. от с. Г. срещу решение № 293 от 02.07.2008 г. по в. г. д. № 89/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Великотърновски районен съд решение № 1* от 13.12.2007 г. по гр. д. № 1298/2007 г. за отхвърляне на предявения от касаторката срещу “Л” ООД, гр. П. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 288 и чл. 582 ТЗ за връщане на 16 627 кг пшеница, предадена по договор за влог, както и иск по чл. 82 ЗЗД за сумата 9 780 лв., представляваща левовата равностойност на същото количество пшеница.
Касаторката поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, като моли за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 574 ТЗ, тъй като ответното дружество няма качеството „публичен склад”. Поради това, според касаторката, възникналото между нея и ответника правоотношение следва да се разглежда на плоскостта на договора за влог, уреден в гражданския закон – чл. 250 и сл. ЗЗД, който не поставя изискване за писмена форма на този вид договори.
В молби от 22.08.2008 г. и от 17.10.2008 г., представляващи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Като съществен за спора е релевиран въпросът за разликата между гражданския договор за влог по чл. 250 и сл. ЗЗД и търговския договор за влог в публичен склад по чл. 573 ТЗ, за формата и последиците от неизпълнението на двата вида договори. Според касаторката, този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – „Л” ООД, гр. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмено възражение от 15.12.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение на Великотърновски районен съд по гр. д. № 1298/2007 г. за отхвърляне на предявените от Г. Г. Т. срещу „Л” ООД искове, въззивният съд е приел, че между страните не е възникнало правоотношение по договор за влог на процесното количество пшеница по реда на чл. 573 ТЗ във връзка с чл. 8 от Закона за съхранение и търговия със зърно, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на посочените нормативни актове за влог на зърно, а именно – сключване на договора в писмена форма, уговаряне на възнаграждение за съхранение на зърното и вписване в складов регистър. Според съдебния състав, представената по делото квитанция № 8 от 24.07.2005 г. доказва само предаване на процесното количество пшеница, но не и договор за влог на същото.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касаторката въпрос за съотношението между договора за влог по чл. 250 ЗЗД и договора за влог в публичен склад по чл. 573 ТЗ и предпоставките за приложимост на всяка от двете хипотези, в т. ч. възможността за конверсия на договора за влог по ТЗ в договор за влог по ЗЗД по реда на чл. 26, ал. 3 ЗЗД се явява „съществен” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило изхода на спора.
По отношение на така поставения въпрос е осъществено предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, а именно – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този извод следва както поради необходимостта от тълкуване на правната уредба на двата вида договори, с оглед наличието и на специална нормативна уредба на договора за влог на зърно /Закон за съхранение и търговия със зърно/, какъвто именно е предметът на процесния влог, така и от липсата на съдебна практика по посочения въпрос.
Що се отнася до останалите две основания за допускане на касационното обжалване, същите не са доказани.
На първо място, доколкото касаторката не е посочила конкретно практиката на ВКС, на която, според нея, противоречи обжалваното решение, следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не може да се счете, че е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице това основание, необходимо е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Този извод следва категорично и от нормата на чл. 291 ГПК, уреждаща детайлно правомощията на Върховен касационен съд по уеднаквяване на практиката. Следователно, решенията на инстанциите по същество, постановени по спора, макар и да са в противоположен смисъл, не представляват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване.
С оглед изложеното, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато само на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 293 от 02.07.2008 г. по в. г. д. № 89/2008 г. на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на Г. Г. Т. от с. Г., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 195.60 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: