ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
София, 30.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1711 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на [фирма] Б. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 14.VII.2011r. по в.гр.д. № 294/2011г.
Ответниците по касационната жалба К. И. С., Н. С. С. и С. Н. С., и тримата от [населено място], не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС е потвърдил решението на С. PC от 25.ХП.2010г. по гр.д. № 10/201 Or., с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу К. И. С., Н. С. С. и С. Н. С. искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 и пр.З и чл.26 ал.2 пр.2 и пр.4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, предмет на нот.акт № 162/2008г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел наличието на облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за наем на процесния имот, който с посочения нотариален акт е дарен от първия и втория ответници на третия. При наличието на такива облигационни отношения наемателят /ищцовото дружество/ няма вещни права върху наетия имот и му е осигурена законова защита на правата при промяна на собственика на имота; за наемодателя не съществува законова пречка да се разпореди с имота, което не е нарушение на закона и на добрите нрави; недоказани са твърденията на ищеца за липса на съгласие и за привидност на договора. Предмета на спора е индивидуализиран достатъчно и не се е налагало оставянето без движение на исковата молба. С определение от 23.IV.2011г. първоинстанционния съд е изготвил проекто-доклад, определението е доведено до знанието на ищеца, видно от негова молба впх. № 2110/17.V.2011 г., а в откритото съдебно заседание процесуалния му представител е заявил, че кяма възражения по доклада по определението.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.З т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК по въпросите: 1. представлява ли нарушение на процесуалните правила неиндивидуализирането на процесния имот по действащата кадастрална карта при наличие на влязъл в сила кадастрален план за същия; 2. представлява ли противоречие с добрите нрави сключването на договор за дарение на имота, отдаден под наем на дружеството, с оглед обстоятелството, че единствената преследвана с него цел е прекратяване на наемното правоотношение, за което наемодателите нямат основание поради точното изпълнение на задълженията от страна на наемателя; 3. при наличието на знание у приобретателя за сключения договор за наем /като син на наемодателите и сам признава, че е знаел за договора/, той следва ли да се счита за задължителен и за новия собственик; 4. представлява ли нарушение на процесуалните правила непрочитането на доклада по делото в съдебно заседание. Касационно обжалване следвало да бъде допуснато, тъй като липсвала практика по посочените въпроси и по сходни казуси.
ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от TP № 1/19.И.2010Г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора четири процесуалноправни и материалноправни въпроса въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос това е така, тъй като оплакването на дружеството пред въззивния съд, релевирано с въззивната му жалба, е за липса на описание, индивидуализация на имота в диспозитива на решението, а не за неиндивидуализирането му по кадастралната карта, поради което и по силата на чл.269 ГПК съдът не е следвало да се произнася по този въпрос. Същите са съображенията и относно четвъртия поставен в изложението процесуалноправен въпрос – оплакването във въззивната жалба е за неизложен доклад от първоинстанционния съд, а релевираният за първи път пред настоящата инстанция въпрос е за непрочитане на доклада. Не са предмет на произнасяне от въззивния съд и материалноправните въпроси, тъй като с оплаквания и във връзка с тях той не е бил сезиран от ищеца. При тези обстоятелства не е налице основната предвидена б чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, а това прави невъзможна преценката за наличие и на твърдяните допълнителни критерии за това по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 248 от 14.VI1.2011 г. по в.гр.д. № 294/2011г. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: