4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 572
София, 31.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1178/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] против решение № 403 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 2000/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 775/2006 г. на Софийски градски съд. С последното първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора срещу Столична община иск с правно основание чл.61 ЗЗД за сумата 464 005 лв., представляваща поети от ищеца задължения по изграждане на външен канален колектор на „Ц. шосе” в [населено място], местността „Караулката”, 7 -ми километър.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът на въззивното решение до касация е обоснован с противоречивото разрешаване на правния спор от първоинстанционния и въззивния съд, съставляващо според касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и с довода, че „правният спор е твърде комплициран както от фактическа, така и от правна страна и с оглед големия материален интерес е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона” – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касация страна Столична община не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид доводите на страните по изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
Въззивният съд след обстойна преценка на събраните по делото доказателства приема, че ищецът е правоприемник на Агенция Б.”, която сключила договор с главен изпълнител „М.” за изграждане на процесния външен канален колектор. С тристранно споразумение ищецът встъпил в правата и задълженията по договора след отделянето и обособяването му като самостоятелно ЮЛ през 2001 г. С решението е прието, че не е доказано по никакъв начин извършването на каквито и да е разходи от страна на ищеца във връзка с изграждането на колектора, тъй като представените протоколи са съставени едностранно от изпълнителя „М.”, без да съдържат дата и подпис на възложителя Агенция „Б.”, съответно липсват доказателства за заплащане на актуваните с тях СМР, като е посочено, че не са представени доказателства на какъв етап е встъпил ищецът в правата и задълженията на праводателя си. Не на последно по значение място е изложено, че в исковата молба се съдържат твърдения и за извършени правни действия от името и за сметка на ответната Столична община за сключване на договор за строителство с „М.” за изграждане на процесния колектор, което е твърдение е несъвместимо с предявения с правно основание иск, доколкото при воденето на работа без пълномощие, управителят действа от свое име за разлика от представителя.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
За да е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото е необходимо да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който следва да са налице някоя или всички визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни предпоставки.
В настоящия случай касаторът не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК в какъвто смисъл са и разясненията на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос от касационната жалба, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна.
Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за достъп до касационен контрол, то не е доказана допълнителната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Противоречивите решения на първата и въззивна инстанция, не попадат в понятието „практика на съдилищата“, тъй като става въпрос за инстанционно разглеждане на делото, а разрешенията на съответните правни въпроси не са обективирани във влезли в сила актове на съдилищата. В този смисъл е и задължителното тълкуване в т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до твърдението на касатора, че разглеждането на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, то не е мотивирано, а от друга страна не може да се счете, че е доказана тази допълнителна предпоставка. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение да е от значение за изхода на делото и разглеждането му да допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. При положение, че въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е поставен, то липсва основание да се приеме, че са налице кумулативните изисквания на закона за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 2000/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: