О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 22.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1741/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. и И. Б. Д. с пълномощник адв. Л, както и по касационна жалба на „Р” Е. срещу решение от 16.02.2009г по гр.дело № 3862/2005г. на Софийски градски съд . Касаторите Д. обжалват решение в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.02.2005г по гр. д. № 12653/2003г на Софийски районен съд ,по отхвърлените до пълния предявен размер искове , втората касационна жалба е от привлечения на основани чл. 49 от ЗЗД ответник „Р” Е. , относно уважената част на обективно и субективно съединените искове за имуществени и неимуществени вреди
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на В. Г. Д. и И. Б. Д. се посочва като основание противоречие с практиката на Върховен касационен съд и се прилагат редица решения от задължителната и незадължителна практика на на ВС на РБ , наказателна колегия, по въпроса за приетата степен на съпричиняване и определянето на обезщетение по справедливост във връзка с това. Доводите за основание по чл. 280 ал.1 т.1 са във връзка с приетото в реш. №86 по н.д. №77/1984г на ОСНК , останалите съображения са по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото се коментират решени в противоречие с незадължителна практика на ВКС ,т.е противоречиво решавани от съдилищата въпроси.
В жалбата на „Р” Е. се съдържат доводи за противоречие с практиката на ВКС по процесуални въпроси ,подкрепени с оплаквания за нарушение на правилата за доказателствена тежест, изискването да се мотивират фактическите и правни изводи,да не се ценят негодни доказателства ,като самостоятелен процесуален въпрос се поставя преценката от страна на съда спрямо заключение за механизма на пътно-транспортно произшествие с извод за непредотвратимост , независимо от което съдът възприема съпричиняване от страна на водача ,по аргумент от чл. 20 ЗДвП.
Ответниците по касационната жалба на „Р” Е. са заявили отговор, с който не оспорват допустимостта й при основанията на чл. 280 ал.1 от ГПК , оспорват същата по същество .
Касационното производство е допустимо и по двете жалби , но не и в частта ,с която съдът се е произнесъл по иска на обезщетение на имуществените вреди , тъй като обжалваемия интерес и на двете страни в случая е под 1000 лева. В размер на тази сума е била цената на иска предявен от В. Г. Д. за обезщетение на имуществените вреди . В тази част жалбите следва да се оставят без разглеждане .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по двете касационни жалби срещу въззивното решение ,в частта по иска за присъждане на неимуществени вреди ,по въпроса : кои предпоставки обуславят извод за съпричиняване и в каква степен , за случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец , при който заключение на техническа експертиза е дала извод за непредотвратимост на удара от страна на водача при конкретните условия ,но съдът е формирал обратен извод с оглед обема обстоятелства , от значение за приложното поле на чл. 20 ЗДвП , съответно кой е началния момент на възникване на опасността и нейното възприемане при ситуация на ограничена видимост за участниците в произшествието – коя е техническата и коя правната страна на този въпрос и каква е проекциятата му в доказателствения процес, с оглед правилата на доказателствената тежест .
Върховен касационен съд не възприема аргументите за противоречиво спрямо тълкувателната практика на Върховен съд разрешение (цитираното реш. №86 по н.д. №77/1984г на ОСНК от касаторите -ищци и ППВС №3 от 29.12.1958г от касатора – ответник) предвид приетата за установена от въззивния съд степен от 80 % (1/5) съпричиняване , но прима доводите по касационната жалба на В. Г. Д. и И. Б. Д. за противоречие с формирана по други дела трайна практика , с оглед решаващия мотив на Софийски градски съд да намали процентно обезщетението за неимуществени вреди спрямо заявения с иска размер или друга , непосочена и некоментирана в мотивите величина , а не спрямо размера, който следва да приеме за справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД при конкретни съображения в тази връзка .
Горните въпроси са били от решаващо значение в настоящия случай, налице са различни разрешения в практиката предвид приложените съдебни решения, с оглед отговорността, търсена от водача на основание деликт. Касационно обжалване следва да се допусне по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба на „Р” Е. срещу решение от 16.02.2009г по гр.дело № 3862/2005г. на Софийски градски съд в частта,с която в полза на В. Г. Д., на основание чл. 49 от ЗЗД ,е присъдено обезщетение от 100 лева имуществени вреди , ведно със законните лихви от датата на увреждането
Оставя без разглеждане касационна жалба на В. Г. Д. срещу решение от 16.02.2009г по гр.дело № 3862/2005г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 10.02.2005г по гр. д. № 12653/2003г на Софийски районен съд по отхвърления до пълния предявен размер иск за обезщетение на имуществени вреди от 1000 лева.
Допуска до касационно обжалване, решение от 16.02.2009г по гр.дело № 3862/2005г. на Софийски градски съд , в останалата част .
Оставя без движение касационната жалба на В. Г. Д. и И. Б. Д. . В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите да внесе по 160 лева държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и да приложи вносния документ , при неизпълнение в срок касационното производство по жалбата им ще бъде прекратено .
Оставя без движение касационната жалба на „Р” Е. . В едноседмичен срок да се внесат 40 лева държавна такса по сметка на ВКС и да приложи вносния документ , при неизпълнение в срок касационното производство по жалбата ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .