О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕ ДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №25 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], Германия , чрез адвокат В. П.- П. , с вх.№2322/24.03.2011 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №185 от 04.02.2011 г. по гр.д.№1876/2009 г. на Софийския апелативен съд,ТО, 5 състав, с което е оставено в сила решение №207 от 06.03.2009 г. п т.д.№543/2008 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, с което е отхвърлен предявените от касатора при условие на субективно съединяване срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.76, ал.1,т.2 ЗМГО, за преустановяване нарушeнието на правото на марката на ищеца, изразяващо се в пускане на пазара на стоки, представляващи „фунгициди”, носещи марка „BAYEIDAN”, без съгласието на ищеца. Софийският апелативен съд е възприел изводите на С. градския съд,, че настоящият касатор не е доказал идентичност на стоките, пуснати от ответниците на пазара, със стоките, за които е регистрирана от него словна марка за стоки и услуги„BAYEIDAN”, в случая за препарати за растителна защита „фунгициди”. Въззивният съд е приел още, че касаторът не е доказал и идентичност или сходство между знака, с който са обозначени фактурираните стоки и марката на касатора-ищец, както и че не е представил доказателства за продължаване на твърдяното нарушение и към момента на предявяване на иска-29.02.2008 г./ представените фактури за закупените от жалбоподзателя от ответниците стоки с наименование „Байфидан”, изписано на кирилица, са с дати от 04.05.2007 г./.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като се позовава постановено противоречиво решение на Софийския апелативен съд, между същите страни за други две марки.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не вземат становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общата основание за достъп до касация- а именно да формулира значимия за изхода на делото правен въпрос, разрешен от Софийския апелативен съд при наличие на някои от подържаните допълнителни основания за достъп до касация. При това с обжалваното въззивно решение е възприет извода на градския съд за недоказаност на идентичност между регистрираната марка на ищеца и знака, поставен върху идентични стоки, продавани от ответниците. Приетата липса на доказателства не може да представлява основен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, защото в случая не се касае за прилагане на различни доказателствени средства за установяване релевантните за спора факти, а въобще за липсата на предприети от ищеца действия насочени за разкриване истината относно неговите твърдения за нарушаване на правото на марка. Подържаното противоречие с представените с решение на същия съд между същите страни за друга регистрирана от касатора марка, не представлява формулиране на правен въпрос, залегнал в предмета на спора, и обусловил правните изводи на съда.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация- тези по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Липсват данни, че представеното решение №299/14.06.2010 г. по т.д.№170/2010 г. на САС, ГК, ІІІ състав, за което касаторът твърди, че е в противоречие с обжалваното, е влязло в сила. Още повече, че между него и обжалваното решение, не може да има противоречие, защото в приложеното решение на САС е прието, че е доказана идентичността между марката на ищеца и ползвания от ответниците знак за идентични стоки, за които е регистрирана марката на ищеца. Доказването представлява конкретна дейност, насочена към доказване с конкретни средства на конкретни факти, поради което не може да съществува противоречие между изводи на съда, че по настоящето дело не са доказани, а по другото- т.д.№170/2010 г. на същия съд, същите правнорелентни факти , но за друга търговска марка, са доказани.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не формулирането на значимия за делото правен въпрос, изключва преценката за неговата значимост за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Това подържано допълнително основание не е и мотивирано, чрез основанията за неговата наличност, изброени в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения правен въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №185 от 04.02.2011 г. по гр.д.№1876/2009 г. на Софийския апелативен съд,ТО, 5 състав, с което е оставено в сила решение №207 от 06.03.2009 г. п т.д.№543/2008 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: