2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София 16.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 2495/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. К. И. – Н. и Й. П. И., чрез адв. Ю. М., против решение № 19 от 27. 01. 2015 г. по в. гр. д. № 668/2014 г. на Добричкия окръжен съд, ГО. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба О. Т. Б. излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, нито е обосновано някое от предвидените в тази разпоредба основания за допускане до касационно разглеждане на решението на окръжния съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е отменил частично първоинстанционното решение и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Й. П. И. и М. К. И. – Н. против О. Т. Б. и Ж. В. Б. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 6/90 идеални части /всяка от тях на по 3/90 ид.ч./ от недвижим имот с площ от 5306 кв.м., находящ се в [населено място], общ. К., който е нанесен като ПИ с идентификатор 72693.501.316 /образуван от ПИ с идентификатор 72693.501.286 с площ от 2000 кв.м. и ПИ с идентификатор 72693.501.287 с площ от 3306 кв.м./ по КККР на [населено място], общ. К., обл. Д., одобрени със заповед № РД-18-31/27. 02. 2008 г. Обезсилил е първоинстанционното решение в останалата част /с която е уважен иск за признаване за установено, че „останалите наследници по закон на М. С. С.” са собственици на процесния имот/ и в тази част производството по делото е прекратено като недопустимо.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е доказано ищците Й. и М. И. да са придобили собствеността върху посочените от тях идеални части /по 3/90 ид.ч. всяка/ на твърдяните основания – наследяване на М. С. С., сключен от наследодателката договор за покупко-продажба на имота с акт за продажба от 1935 г., вписан в Околийски съд – К. на 27. 11. 1935 г., и давност текла в полза на общата наследодателка и децата й, тъй като не е доказана идентичност между имота предмет на иска и този описан в договора за покупко-продажба.
В касационната жалба, съдържаща и изложение на основанията по чл. 280 ГПК, се поставят правни въпроси, които доуточнени се свеждат до следното: а/. първата група въпроси касаят проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота, като се твърди, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на решение № 672 по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 842 от 2. 12. 2010 г. по гр. д. № 2006/2009 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; б/. трябва ли въззивната инстанция да направи собствени фактически и правни изводи по всички въпроси, засягащи съществото на спора и въведените от страните доводи, а не само по тези които прецени за определящи крайния изход на делото, с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с ТР № 1/2004 г., т. 19 и решение № 672 от 7. 03. 2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ВКС; в/. допустимо ли е във въззивната инстанция да се събират доказателства относими към тази част от спорното право, за която първоинстанционното решение е влязло в сила, във връзка с който въпрос се сочи противоречие с решение № 842 от 2. 12. 2010 г. по гр. д. № 2006/2009 г. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от Й. и М. И. против О. Т. Б. и Ж. В. Б. установителни искове за собственост, по първата група въпроси, засягащи проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.
В представените от касаторите решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 672 по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 842 от 2. 12. 2010 г. по гр. д. № 2006/2009 г. на ВКС се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, площ, граници, регулационен статут и по всички други данни за тях, а за да се установи идентичност между два имота е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници. Прието е, че за установяване идентичност между два имота е допустимо да се използват експертни знания, включително и за проследяване на съседите на имотите, вписвания в разписни листове към регулационни планове и в други документи касаещи имотите, свидетелски показания.
В обжалваното въззивно решение, в противоречие с приетото в цитираните решения, е направен извод за липса на идентичност между спорния имот и този на общата наследодателка на страните, въпреки следните събрани доказателства и признания на насрещна страна, установяващи площ, местонахождение и граници на имота: а/. признание на ответника О. Т. Б. в проведено на 29. 01. 2013 г. заседание /л. 78 от гр.д. № 456/12 г. на КРС/, в което същият заявява, че спорният имот е бил на М. С. /през 1935 г. купила 3 дка, но си „разширява” двора, живяла там с децата си, сред които и майката на О. Б., но през последните 33 години имотът се е владял само от родителите на О. Б. и семейството му; б/. заключението на техническата експертиза на вещото лице М. Х. от 25. 02. 2013 г. и устните разяснения на експерта, според което закупеният от М. С. имот се включва в процесния /налице е частична идентичност/, като разликата в имената на двама от собствениците на съседни имоти, отразена в разписния лист към плана от 1950 г., се дължи на настъпила в периода 1935 г. – 1950 г. промяна на титулярите на правото на собственост; в/. показанията на свидетелите и на двете страни, според които именно спорният имот е бил този на М. С., която живеела там заедно с децата си до смъртта си; г/. вписванията в разписния лист към плана от 1950 г., в който като собственик на имота са били вписани н-ци на М. С..
По останалите въпроси не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната част, а в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото в частта по иска за признаване собствеността на „останалите наследници на М. С.” не са формулирани правни въпроси, нито са посочени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На жалбоподателите следва да бъде предоставена възможност да внесат държавна такса в размер на 80, 50 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 27. 01. 2015 г. по в. гр. д. № 668/2014 г. на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от Й. П. И. и М. К. И. – Н. против О. Т. Б. и Ж. В. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 6/90 идеални части /всяка от тях на по 3/90 ид.ч./ от недвижим имот с площ от 5306 кв.м., находящ се в [населено място], общ. К., който е нанесен като ПИ с идентификатор 72693.501.316 /образуван от ПИ с идентификатор 72693.501.286 с площ от 2000 кв.м. и ПИ с идентификатор 72693.501.287 с площ от 3306 кв.м./ по КККР на [населено място], общ. К., обл. Д., одобрени със заповед № РД-18-31/27. 02. 2008 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 27. 01. 2015 г. по в. гр. д. № 668/2014 г. на Добричкия окръжен съд в останалите части.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Й. П. И. и М. К. И. – Н. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК, в размер общо на 80, 50 лв. и представят доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: