О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр. София, 23.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.дело № 1222 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Ж., Г. К. П., П. В. А. и Ж. В. А. (последните двамата конституирани като страни след постановяване на въззивното решение, в качеството им на наследници на починалата ищца Ч. Ж. Н., и потвърдили извършените от адв. Д. Д. В. действия, изразяващи се в подаване на касационна жалба) против решение № V-45 от 9. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 1875/2015 г. на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА относно съделителите и определените квоти в съсобствеността. Поддържа се, че при определяне на дяловете съдът не е следвало да зачита нотариално завещание от 14. 04. 1994 г., с което М. К. Т. е завещала собствените си 2/3 ид.ч. от земеделските имоти в полза на брат си Ж. К. К. (27/114 ид.ч.) и на племенника на съпруга й Д. М. В. (49/114 ид.ч.), тъй като волята на завещателката е била неразбираема и не било ясно дали процесните имоти са предмет на завещателното разпореждане. А в случай, че съдът приеме за действително нотариалното завещание от 14. 04. 1994 г., следва завещаните на Ж. К. К. 27/114 ид.ч. да бъдат разпределени между неговите наследници (касаторите – ищци), а не само между останалите съделители, тъй като наследниците на Ж. К. не са заявявали, че не желаят да се ползват от извършеното в негова полза нотариално завещателно разпореждане в случай, че същото бъде прието за действително. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и законосъобразно определяне на участниците в съсобствеността и дяловете им. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират се съдебни разноски.
Ответниците по касационната жалба С. М. Т., Т. М. В., Д. М. В., Т. Т. Ж., А. Г. Т., М. В. К., А. В. Н., Г. Ж. Т., Д. Г. В., Т. Г. Д., К. Д. К. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Бургаският окръжен съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е отменил отхвърлително първоинстанционно решение, постановено по предявения от Ч. Ж. Н., С. К. Ж. и Г. К. П. против С. М. Т., Т. М. В., Д. М. В., Т. Т. Ж., А. Г. Т., М. В. К., А. В. Н., Г. Ж. Т., Д. Г. В., Т. Г. Д. и К. Д. К. иск с правно основание чл. 69 ЗН, за делба на земеделски имоти, оставени в наследство от Д. В. Т., починал 1970 г., възстановени с решение № 21 от 7. 03. 1995 г. на ОСЗ – [населено място] и скици към него, на наследниците му М. К. Т. (съпруга, починала на 5. 12. 1998 г.), братя и племенници, вместо което е допуснал делба на процесните земеделски имоти между наследниците на Д. В. Т. и М. К. Т. при следните квоти: по 76/4104 ид.ч. за С. М. Т. и Т. М. В., 1840/4104 ид.ч. за Д. М. В., по 228/4104 ид.ч. за Т. Т. Ж. и за А. Г. Т., 456/4104 ид.ч. за М. В. К., по 114/4104 ид.ч. за А. В. Н. и за Г. Ж. Т., по 162/4104 ид.ч. за Д. Г. В., Т. Г. Д. и Ч. Ж. Н., 324/4104 ид.ч. за К. Д. К., по 81/4104 ид.ч. за С. К. Ж. и за Г. К. П..
При определяне на съделителите и дяловете им съдът е приел, че нотариално завещание от 14. 04. 1994 г., с което М. К. Т. е завещала собствените си 2/3 ид.ч. от придобитите по наследство земеделски имоти в полза на брат си Ж. К. К. (27/114 ид.ч.) и в полза на племенника на съпруга си Д. М. В. (49/114 ид.ч.), е действително и волята на завещателката може да бъде установена след тълкуването му при условията на чл. 20 ЗЗД. Приел е, че след като наследниците на Ж. К. К. (ищци по делото) са оспорили действителността на завещанието и относимостта му към спорните имоти, то те не желаят да се ползват от същото, поради което завещаните на Ж. К. К. 27/114 идеални части следва да се разпределят между останалите наследници на М. Т., без наследниците на брат й Ж. К. К..
Поставените от касаторите материалноправни въпроси засягат проблеми, свързани с възможността да се завещае имот, който към съставяне на завещанието не е бил собственост на завещателя /поради неприключила реституционна процедура/, но към смъртта му е бил придобит от него |/административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила/ и включен в наследството, както и с тълкуването, на основание чл. 20, вр. чл. 44 ЗЗД, на изразената в завещанието, представляващо едностранна правна сделка, воля, като се твърди разрешаването им в противоречие с решение № 856 от 11. 12. 2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г. на ВКС, 1 г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и с решение от 14. 07. 2010 г. по гр. д. № 11747/2009 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 573 от 31. 05. 2011 г. по гр. д. № 1525/2010 г. на ВКС, 2 г.о. – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Така поставените въпроси и посочени основания не следва да се обсъждат, тъй като съществува съмнение в допустимостта на атакуваното въззивно решение – същото е постановено по отношение на страна, починала след образуване на въззивното производство, но преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. По-конкретно, съделителката Ч. Ж. Н. (ищца и жалбоподател във въззивното производство) е починала на 7. 05. 2015 г., след подаването на въззивната жалба (26. 08. 2014 г.). Наследниците й П. В. А. и Ж. В. А. не са били конституирани като страни и не са участвали във въззивното производство, нито призовавани за насрочените съдебни заседания. Последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция е проведено на 19. 05. 2016 г., а съдебното решение е постановено на 09. 06. 2016 г., по отношение на починалата Ч. Ж. Н.. Съдът е бил информиран за настъпилата смърт на Ч. Ж. Н. на 10. 08. 2016 г., след постановяване на съдебното решение, когато с молба е представено удостоверение за наследниците й. Извършването на служебна проверка за допустимост на решението в обжалваната част се налага предвид обстоятелството, че процесуалната правоспособност на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производство, за която съдът следва да следи във всяко положение на делото.
Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 1, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и без недопустимостта да е въведена от жалбоподателя като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като и във фазата по чл. 288 ГПК съдът е длъжен да следи за валидността и допустимостта на съдебните актове, а преценката за валидност и допустимост ще се извърши с постановеното от касационната инстанция решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-45 от 9. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 1875/2015 г. на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която делбата е допусната между С. М. Т., Т. М. В., Д. М. В., Т. Т. Ж., А. Г. Т., М. В. К., А. В. Н., Г. Ж. Т., Д. Г. В., Т. Г. Д., Ч. Ж. Н., К. Д. К., С. К. Ж. и Г. К. П., при дялове: по 76/4104 ид.ч. за С. М. Т. и Т. М. В., 1840/4104 ид.ч. за Д. М. В., по 228/4104 ид.ч. за Т. Т. Ж. и за А. Г. Т., 456/4104 ид.ч. за М. В. К., по 114/4104 ид.ч. за А. В. Н. и за Г. Ж. Т., по 162/4104 ид.ч. за Д. Г. В., Т. Г. Д. и Ч. Ж. Н., 324/4104 ид.ч. за К. Д. К., по 81/4104 ид.ч. за С. К. Ж. и за Г. К. П..
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите С. К. Ж., Г. К. П., П. В. А. и Ж. В. А. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер общо на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: