3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
София, 26.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 450/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Г. Н., чрез адв. Ст. Д., АК – [населено място], против решение № 135 от 29. 12. 2010 г. по гр. д. № 265/2010 г. на Силистренския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна „Строителство, озеленяване и чистота” Е. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Силистренският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решение № 149 от 25. 10. 2010 г. по гр. д. № 59/2010 г. на Дуловския районен съд и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от В. Г. Н. против „Строителство, озеленяване и чистота” Е. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 325, т. 4 КТ, е законосъобразно, тъй като между страните е бил сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и към връчване заповедта за уволнение дейността, за извършването на която е била наета ищцата, е приключила. Прието е, че независимо от непосочване в трудовия договор на вида работа, за извършването на която същият се сключва, възникналото трудово правоотношение е срочно, породено по повод и във връзка с изпълнение на сключен между ответното дружество – работодател и Община – [населено място] договор за извършване на строително-ремонтни дейности на ПСОВ /пречиствателна станция за отпадни води/ – [населено място] и с изтичане срока на този договор /31. 12. 2009 г./ следва да се счита, че е изтекъл и срокът на трудовия договор, сключен с ищцата. Приети са за неоснователни доводите на ищцата, че уволнението е незаконно, тъй като нито в трудовия договор, нито в заповедта за уволнение е посочена работата, за извършването на която се наема ищцата, както и по съображения, че извършваната от нея дейност не е преустановена. За неоснователно е прието и възражението за осъществяване на предпоставките на чл. 123, ал. 1, т. 3 и 4 КТ за запазване на трудовото правоотношение предвид решение от 21. 12. 2009 г. на общинския съвет при Община – Д. всички разходи за обект ПСОВ – [населено място] да се планират и отчитат по бюджета на Община – Д. в дейност 629 „Други дейности по опазване на околната среда”, с 9 бр. персонал и средна работна заплата 390 лв., като дирекция „Финанси” да приеме обекта с всички активи и пасиви по баланса на „Строителство, озеленяване и чистота” Е..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба е посочен /макар не добре конкретизиран и не достатъчно ясно формулиран/ следният материалноправен въпрос: срочно или безсрочно е трудовото правоотношение, породено от трудов договор, в който е вписано, че същият се сключва на основание чл. 68, ал. 2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва каквато и да било конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител. Както се посочи по-горе, въпросът не формулиран достатъчно ясно, но същият може да бъде конкретизиран въз основа на обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и на касационната жалба, за което няма пречка съобразно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г.
Разглеждането на този въпрос би било от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 2, чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото тези норми създават предпоставка за неправилното им тълкуване, тъй като позволяват сключване на срочни трудови договори, при които времетраенето на договора да е определено до завършване на определена работа, но липсва императивна норма, задължаваща страните да включат в съдържанието на трудовия договор индивидуализация на конкретната работа, до завършването на която се наема работникът или служителят. В този смисъл, разглеждането на посочения по-горе правен въпрос ще допринесе за разкриване точния смисъл на цитираните правни норми и правилното им тълкуване и прилагане, както и за изменение на създадената поради неточно тълкуване неправилна практика по отделни казуси – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 29. 12. 2010 г. по гр. д. № 265/2010 г. на Силистренския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: