3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 576
София, 01.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1176/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. срещу решение № 135 от 11.10.2010 г. по в.гр.д.№ 259/2010 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 130 от 20.07.2010 г. по гр.д.№ 538/2010 г. на Търговищкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу ТПК „П.”, [населено място] иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решението на Общото събрание на ответната кооперация от 27.03.2010 г. за изключването му като член – кооператор.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите за необходимостта при предвиден дневен ред изключване на член-кооператора да се посочва името на конкретния кооператор и конкретните основания за изключването му, обосновани с конкретни нарушения на Устава, които въпроси счита че са решени от въззивния съд в противоречие с Решение № ІV-44 от 07.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№ 868/2007 г.; Решение № 35 от 01.09.2003 г. по гр.д.№ 262/2002 г. на Петричкия районен съд; Решение № 553 от 13.09.2005 г. по гр.д.№ 1131/2003 г. на Благоевградския окръжен съд и Решение № 454 от 14.10.2008 г. по гр.д.№ 390/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса съставлява ли нарушение на Устава на кооперацията подаването на сигнали и жалби от член-кооператора до органите на прокуратурата.
Ответникът по касация ТПК „П.” не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд приел за недоказани твърденията на ищеца за процесуална незаконосъбразност на взетото решение за изключването му поради: а/липса на решение на УС на кооперацията с предложение за изключването му; б/ в поканата за свикване на ОС, макар и да фигурира в дневния ред изключване на член-кооператор, не е посочено неговото име; в /не е запознат с мотивите за изключването му. Изводите за спазена от ответната кооперация процедура по изключването му съдът обосновал с представено по делото решение на УС, проведено на 08.03.2010 г. с подробно изложени мотиви за причините за налагане на тази санкция, като в приложеното към поканата до него придружително писмо изрично било посочено, че е направено предложение за изключването му. Въз основа на събраните гласни доказателства е прието, че на 23.03.2010 г. ищецът се запознал с протокола на УС, като възползвайки се от предоставената му възможност е дал устни обяснения на проведеното на 27.03.2010 г. ОС. При тези данни е направен извод, че формулировката в дневния ред „изключване на член-кооператор” е достатъчно ясна, а изписването на имената му е проява на детайлност, но не съставлява изискване на закона. По отношение на твърдяната материална незаконосъобразност въззивният съд изложил съображения за доказани нарушения на ищеца на Устава на кооперацията, изразяващи се в оказван натиск върху членовете на УС за промяна на начина на разпределение на дивиденти и подавани тъжби до Районна прокуратура с твърдения, че 8 член-кооператора са извършили присвояване в особено големи размери, неверни според съда предвид постановленията на различни нива на прокуратурата по образуваната пред нея преписка под № 1265/2003 г. Изложено е съждение, че не се касае до добросъвестно упражняване право на жалба, а до набедяване в престъпления, съставляващо злоупотреба с право.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Първият от поставените от касатора въпроси е правнорелевантен и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не се доказва твърдението му, че въпросът, касаещ процесуалната законосъобразност на атакуваното решение е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата. Представените с касационната жалба решения на различни по степен съдилища, на които липсва отбелязване за влизането им в сила, не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, която съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. се формира от влезли в сила съдебни решения. Влязло в сила е само цитираното решение по гр.д.№ 390/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, но с него не е взето отношение по посочения въпрос, а е коментирана законосъобразността на процедурата по свикването на ОС от гледна точка на срока, в който пълномощниците са били уведомени за насрочването му.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос съставлява ли нарушение на Устава на кооперацията подаването на сигнали и жалби от член-кооператора до органите на прокуратурата не отговаря на общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай формулираният въпрос е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, но не е обусловил конкретните правни изводи на съда по приложението на закона. Въз основа на възприетата по делото фактическа обстановка съдът е изградил правен извод, че касаторът е злоупотребил с предоставените му от закона права, като с подадените жалби е набедил в престъпления други член-кооператори. Следователно съдът не е отрекъл признатото му от закона право на жалба, а на извършената злоупотреба с това право, като по този начин е придал на този факт значението на нарушение по смисъла на Устава на кооперацията. Въпросът дали този факт е неправилно установен, в каквато насока са релевираните в изложението оплаквания, има отношение към правилността на съдебния акт, но е неотносим към въведеното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за факултативния касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 11.10.2010 г. по в.гр.д.№ 259/2010 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: