О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№797
София, 30.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 667 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. С. Т. от с. Р., общ. Петрич чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 930/25.02.2009 г. по в. гр. д. № 1077/2008 г. на Окръжен съд, гр. Б. в частта, с която след отмяна на постановеното от Районен съд гр. П. решение № 180/06.08.2008 г. по гр. д. № 295/2006 г., жалбоподателят е бил осъден да заплати на ЗД ”Б” АД, гр. С. сумата 1050,70 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение до размер на пазарната оценка на нанесените вреди върху м. п. с., собственост на “М” ООД гр. С., ведно със законната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 402 ТЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, в тежест на ищеца “Б” АД е било установяване на фактическия състав на предявения иск по чл. 402 ТЗ /отм./, като въззивната инстанция необосновано е приела, че всички елементи от този фактически състав са налице. Поддържа се, че ответникът не бил участвал в п. т. п. и не била установена неговата вина за настъпилото увреждане на автомобила, застрахован в ищцовото д. , както и, че в разрез с чл. 395 ТЗ /отм./ съдът бил приел, че процесният договор за застраховка е действителен, въпреки че не бил подписан от посоченото в него застраховано лице.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид немотивиране на основанието по т. 3 и отсъствие на позоваване на противоречива съдебна практика по т. 1 и 2 на чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ЗЗД , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения от “Б” АД гр. С. срещу Н. С. Т. иск с правно основание чл. 402 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел, че застрахователния договор е действителен, а не както е счел районният съд, че е нищожен. В мотивите на обжалваното решение е визирано, че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по нищожността на договора и не е отчел практиката на съдилищата, в която се приема, че законът не изисква застрахователният договор да е сключен непременно от собственика на застрахованото имущество, след като релевантното за случая обстоятелство за действителността на договора било редовното плащане на полицата. Според решаващия съд, не би могло в производство по чл. 154 ГПК /отм./ по повод оспорване автентичност на подпис върху застрахователния договор, да се обсъжда валидност на последния, тъй като се допускало смесване между оспорване и установителен иск за нищожност, поради липса на съгласие, а подобен иск не бил предявен от ответника /нито като инцидентен или насрещен/.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че е необходимо ВКС да се произнесе по въпроса “от значение ли е за уважаване на претенцията по чл. 402 ТЗ /отм./ дали е налице валидно застрахователно правоотношение, и следва ли валидността на застрахователния договор да бъде изследвана от съда при формиране на неговото решение или за целта е нужно непременно да е предявен насрещен или инцидентен установителен иск”. Мотивира се, че тези съществени за жалбоподателя въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид спецификата на регресното право по общия състав на чл. 402 ТЗ /отм./ и обхвата на суброгационното право на застрахователя в правата на друго лице.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са значими и обуславят крайния изход на делото, тъй като са относими към възможността за третото лице, имащо качеството на ответник по иска с правно основание по чл. 402 ТЗ /отм./, да противопостави на застрахователя възраженията си срещу застрахования.
Жалбоподателят ще следва да внесе държавна такса в размер на 21,02 лв. за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК в едноседмичен срок от уведомяването.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 930/25.02.2009 г. по в. гр. д. № 1077/2008 г. на Б. окръжен съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на Н. С. Т. от с. Р., с посочен от него адрес за връчване на книжа – гр. П., ул.”С” № 2, чрез адв. К, да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 21,02 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението.
Уведомява желбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на П. на І т. о. за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: