1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 20.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1204 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1710 от 03.11.2015г. по в.гр.д.№1548/15г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №459/16.02.2015г. по гр.д.№7747/2014г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Г. против Г. К. К. и Л. С. К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ателие №44, представляващо имот с идентификатор № 56784.531.100.1.44 по КК на [населено място].
По делото е установено, че с нотариален акт от 03.12.2008г., [фирма] е продало на ищеца Д. П. Г. правото на строеж върху процесното ателие, за сумата от 9891,95лв., изплатена от купувача преди подписването на нотариалния акт, и при отлагателно условие, според което собствеността на недвижимия имот преминава в патримониума на купувача след изплащане на паричните му задължения по договор за строителство, сключен между страните на 22.03.2006г., което се установява с декларация с нотариална заверка, издадена от дружеството-продавач. На 22.04.2010г. е вписана възбрана върху построеното ателие във връзка с изпълнително дело, образувано по молба на взискателя [фирма] срещу длъжника [фирма]. На 01.03.2011г. Д. Г. е вписал искова молба по чл.108 ЗС срещу [фирма] с предмет процесното ателие. На 26.04.2011г. е заверена нотариално декларацията за извършено плащане, изискуема по нотариалния акт за продажба на правото на строеж, а на 16.08.2011г. е влязло в сила осъдителното решение, с което е бил уважен предявеният иск по чл.108 ЗС. Междувременно, по образуваното през 2010г. изпълнително производство, е проведено изпълнение върху процесното ателие, като с постановление от 11.11.2011г. то е възложено по реда на чл.496 ГПК на купувачката Л. С. К. /ответник в настоящото производство/, по време на брака и с втория ответник Г. К. К..
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът Д. Г. не е собственик на спорното ателие. Той е придобил собствеността на ателието след настъпване на отлагателното условие, уговорено в нотариалния акт за продажба на правото на строеж – т.е. на 26.04.2011г., когато е издадена нотариално заверената декларация, удостоверяваща извършеното плащане по договора за строителство. Преди тази дата обаче, на 22.04.2010г. е била вписана възбрана върху ателието за дълг на продавача [фирма] и последващото прехвърляне на собствеността е непротивопоставимо на взискателя, вписал възбраната – чл.452 ГПК, както и на последващия приобретател от публичната продан – ответницата Л. К..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Д. Г..
Жалбоподателят поддържа, че е придобил правото на строеж безусловно; че с изграждане на сградата в груб вид той е станал собственик и на самия обект – ателие; че възбраната е вписана след като е придобил собствеността върху ателието и затова тя и извършените изпълнителни действия не засягат правото му на собственост, тъй като е проведено изпълнение върху чужд имот; че съдът неправилно е възприел значението на отлагателното условие, вписано в нотариалния акт за отстъпване право на строеж; че дори да се приеме тезата на съда, че това условие отлага във времето възникването на собствеността върху ателието, то неправилно моментът на изплащане на дължимата сума по договора за строителство е свързан с нотариално заверената декларация от 26.04.2011г., докато реалното изпълнение на това задължение е настъпило преди това – на 08.02.2010г.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. Съществува ли правна възможност изпълнението или неизпълнението на облигационно задължение – заплащане на цена, да постави под условие преминаването на правото на собственост върху построеното при учредено право на строеж в полза на суперфициара.
2. Възможно ли е постигането на уговорка по договор между страните, представляваща отлагателно условие, да промени /отложи/ момента на прехвърляне на вещното право на собственост, породено с нотариален акт за прехвърляне на право на строеж. Недействителна ли е уговорка, поставяща под отлагателно условие трансформирането на правото на строеж в право на собственост върху самостоятелен обект и преминаването в патримониума на купувача.
3. Към кой момент възниква правото на собственост върху построеното в полза на суперфициара. Към кой момент изградената вещ се счита за преминала в патримониума на приобретателя при учредено ограничено вещно право на строеж.
4. Какво е правното значение на акт образец 14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж съобразно нормите на чл.181 ЗУТ, §5, т.46 от ДР на ЗУТ и чл.7, ал.3, т.14 от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
5. В случай, че бъде установено, че длъжникът по изпълнителното дело не е собственик на недвижимия имот /поради трансформиране на правото на строеж в право на собственост и имотът не е в неговия патримониум/, то постановлението за възлагане поражда ли своя вещно-транслативен ефект, във връзка с приложното поле на чл.453, ал.1, т.1 и чл.496, ал.2 ГПК във връзка със спора за собственост в общия исков процес.
По първия и втория въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с решение №37 от 17.07.2015г. по гр.д.№6418/14г. на ВКС, ІІ ГО и влезлите в сила решения №1094 от 15.06.15г. по гр.д.№2127/14г. на Пловдивския окръжен съд и решение №23 от 19.02.2015г. по гр.д.№1450/2014г. на Пловдивския апелативен съд, І с-в, всички, постановени по сходни дела за обекти в една и съща сграда. По третия въпрос се сочат ТР №1/04.05.2011г. на ОСГК на ВКС, решение №57 от 04.03.2010г. по гр.д.№17/2009г., І ГО; решение №539 от 10.06.2010г. по гр.д.№1077/09г. на ВКС, І ГО и решение №16 от 16.06.10г. по гр.д.№442/09г. на ВКС, І ГО. По четвъртия въпрос – решение 46 от 12.03.2010г. по гр.д.№725/09г. на ВКС, ІІ ГО, а по петия – решение №118 от 22.03.2012г. по гр.д.№1215/11г. на ВКС, ІІ ГО и с решение №37 от 17.07.2015г. по гр.д.№6418/14г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответниците в производството Г. К. К. и Л. С. К. оспорват жалбата. Считат, че влезлите в сила решения, посочени във връзка с първите два въпроса към изложението на касационната жалба, не са относими към спора по настоящото дело, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка. Развиват подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първите три въпроса се свеждат до това възможно ли е с договорено от страните отлагателно условие да се промени моментът, в който учреденото право на строеж се трансформира в право на собственост върху изградения обект.
Въпросът е определящ за изхода на делото и по него възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид даденото от въззивния съд разрешение, влизащо в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение №37 от 17.07.2015г. по гр.д.№6418/14г. на ВКС, ІІ ГО. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1710 от 03.11.2015г. по в.гр.д.№1548/15г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 214,85 лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: