Решение №664 от 42900 по нак. дело №1237/1237 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Определение на ВКС – ГК, IV г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр. София, 14.06.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 215/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 140128 от 03.11.2016 г. от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Б. К. срещу въззивно решение № 7275 от 03.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 7515/2016 г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав, с което като е отменено решение от 27.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1322/2013 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ Следва ли на основание чл. 300 ГПК гражданският съд да се съобразява с мотивите на постановената от наказателния съд присъда или те не се ползват със същата обвързваща сила; 2/ Задължително ли е за гражданския съд поведението на увредителя, което е било предмет на изследване в наказателното дело в случаите на оправдателна присъда; 3/ При постановена оправдателна присъда, в която е описана фактическа обстановка (отговаряща на друго престъпление, за което на обвиняемия не му е повдигнато обвинение), която е станала основание за повдигане на дисциплинарна отговорност на обвиняемия, би ли била задължителна за гражданския съд установената по наказателното дело; 4/ Дисциплинарната отговорност по-широка ли е по обхват от наказателната, поради което ако елементите от състава на нарушението и престъплението съвпадат, и ищецът по иска за отмяна на дисциплинарното наказание е оправдан, да следва автоматично отпадане на отговорността за нарушение на трудовата дисциплина. В подкрепа на твърденията си се позовава на противоречие с практика на ВКС, която прилага, както следва: решение № 55/30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 на ВКС, I т.о.; решение № 29/14.05.2016 г. по т.д. № 94/2015 г. на ВКС, I т.о.; решение № 163/26.10.2011 г. по т.д. № 1025/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 25/29.02.2012 г. по гр.д. № 798/2011 г. на ВКС, II г.о.; решение № 22/05.05.2011 г. по т.д. № 368/2010 на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват задължителна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК/ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Ответницата по жалбата Е. А. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. И. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е приел, че ищцата е работила при ответника като „организатор, работа с клиенти/събираемост“, отдел „Обслужване на потребителите и събираемост“, ТР „Л.“ и със заповед № 10/14.11.2012 г. на изпълнителния директор при ответника [фирма], ищцата Е. А. Л. е уволнена на основание чл. 187, т. 8, пр. 1 и 2 и т.10, пр. 2 КТ, поради това, че на 11.07.2012 г., ищцата като служител при ответното дружество, неправомерно е поискала и получила от клиента Т. Д. сумата 460 лв., за да й се опростят част от задълженията към дружеството като абонат, което впоследствие бива отразено в редица средства за масово осведомяване като публикации във вестниците „Дневник“, „Новинар“ и „24 часа“. Съдът е приел, че е спазено императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ, както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ (до 2 месеца от откриване на нарушението и до 1 година от извършването, предвид изключението на чл. 194, ал.2 КТ), работодателят е получил предварително разрешение от „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ“ – [населено място] за предварително разрешение за уволнението. Като недоказано е прието обаче осъществяването на деянието, което е в тежест на ответника, тъй като с влязла в сила оправдателна присъда от 06.03.2014 г., нохд 15683/12 г., СРС, 100 с-в, потвърдена с окончателно решение от 02.09.2014г., внохд 2157/14 г., СГС, ХIII с-в, ищцата е била оправдана по обвинението измама, повдигна именно по повод деянието, обосновало и процесното дисциплинарно уволнение (състоящо се в това, че на 11.07.2012 г., ищцата като длъжностно лице при настоящия ответник, възбужда у Т. Д. заблуждение, че ще „изчисти“ нейни стари и погасени по давност задължения към топлофикационното дружество, като й причинява имотна вреда за 460 лв). Въззивният съд е приел, че няма обвързваща сила обстоятелството, че в мотивите към присъдата и решението на наказателния съд е прието, че по-скоро се доказва съставомерност не по повдигнатото обвинение измама, а за подкуп. Изложени са съображения, че съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 НПК, гражданският съд се съобразява със задължителната сила на единствено на присъдата, като краен съдебен акт, а не на нейните мотиви, относно деянието, противоправността и вината, като при това, обвързаността касае приетото относно повдигнатото обвинение по съответното наказателно производство, а не при изложени изводи за съставомерност по друго неповдигнато обвинение. Съдът е приел, че заявление с рег. инд. № Г-3921/04.07.2012г., подадено от трето за спора лице Т. Д. до ответника, има характер на частен свидетелстващ документ по чл. 180 ГПК, без материална доказателствена сила, същото не съдържа достатъчна индивидуализация на деянието по време и начин на извършване, нито персонификация на дееца, а публикациите в частни медийни издания нямат характер на преки доказателствени средства по ГПК и разгласяват данни за факти, които не са непосредствено възприети от автора на статията, като отразеното в тях също подлежи на главно доказване, каквото по делото изобщо не е било проведено. Въззивният съд е приел, че като недоказано е останало и осъществяването на хипотезите на чл. 190, т. 4, предл. 1, вр. с чл. 187, т. 8, предл. 1 и 2 КТ за злоупотреба с доверието на работодателя, чрез умишлено неправомерно използване на служебно положение, с цел облагодетелстване – лично или на трети лица, както и за уронване на доброто име на работодателя чрез злепоставяне пред трети лица. Предвид изложеното е достигнал до извода, че не се установява, тежестта на действително извършено дисциплинарно нарушение да съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, по смисъла на чл.189, ал.1 КТ, поради което искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен, заедно с обусловеният от него иск за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност, поради което е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените въпроси от материално естество, които са от значение за изхода на делото, уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: за значението на влязлата в сила оправдателна присъда, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, в случаите, когато за това деяние е наложено дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, както и за реализирането на дисциплинарната отговорност, независимо от наказателната за извършеното деяние. Тези въпроси са обусловили изхода на делото и те са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС – решение № 967 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 258/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 80 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7275 от 03.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 7515/2016 г. на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 80 лв. и да представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на горните указания, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top