Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. София, 15.11. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: С. ДИМИТРОВА
В. ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 2239/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 956 от 11.03.2016 г. от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Р. Д., чрез процесуалния му представител адв. П. З. от АК – Б. против въззивно решение № 849 от 11.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 11/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което като е потвърдено решение № 8792 от 12.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1516/2015 г. на Благоевградския районен съд, са уважени предявените от И. М. Й. от [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № ЛС-01-195 от 19.05.2015 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за присъждане на обезщетение в размер на 5 670 лева за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие и прилага следната съдебна практика: определение № 1062 от 14.08.2009 г. по гр.д. № 490/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК; решение от 10.12.2010 г. по гр.д. № 441/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора; определение № 1255 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 402/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК; определение № 1316 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 954/2009 г. на ВКС, IV г.о., както и постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 183 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 7042/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 66 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 332/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 428 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 2850/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 282 от 01.09.2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 271 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 255 от 11.02.2015 г. по гр. д. № 194/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 242 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 782/2014 г. на ВКС, III г.о. Постановените определения по реда на чл. 288 ГПК не съставляват задължителна съдебна практика с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ При прекратяване на трудовия договор със служител/работник на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (поради съкращаване на щата), дължи ли работодателят обосновка за съкращаването (респективно защо е премахнал процесната длъжност и защо евентуално е открил нова); 2/ Налице ли е реално съкращаване на щата в случаите при увеличаване бройките по щатното разписание; 3/ По какъв начин и на каква база следва да се извърши преценка за това дали две или повече длъжности при работодателя са сходни и обстоятелството, че в отдел „Правен отдел“ са налице няколко отделни различни длъжности за юрисконсулт (пр. главен юрисконсулт, юрисконсулт, юрисконсулт обществени поръчки), означава ли, че те са сходни длъжности относим към правото на подбор; 4/ За значението на задължението, вменено от съда на страната /ответника/, да представи длъжностните характеристики на всички юристи в отдел „Правен отдел“ при преценка за наличието на сходни или еднородни длъжности, след като фактическите твърдения на ищеца са, че при работодателя и към момента няма други юристи, които да са посещавали обучения и да са квалифицирани по ЗОП, а тези нужди на работодателя се покриват от външни специалисти /на граждански договори/; 5/ Последващо и предприето след съкращението на щата и с оглед на него разпределяне на трудовите функции, евентуално разкриване на нова щатна бройка за длъжността „младши юрисконсулт“ има ли отношение към проверката дали същата е била идентична с други длъжности към момента, в който е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и към кой момент работодателят следва да извърши подбор и измежду кои длъжности; 6/ Може ли съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които доводи не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска.
Ответницата по жалбата И. М. Й. от [населено място] не е изразила становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 1657 от 03.05.2016 г. заявява отказ от предявения от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ЛС-01-195/19.05.2015 г. на управителя на ответното дружество [фирма], [населено място], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, ищцата е била уволнена. Съдът е приел за установено, че ищцата първоначално е била назначена при ответника на длъжност „юрисконсулт“, като с нов трудов договор от 15.08.2014 г., подписан между страните за неопределено време е заела длъжността „юрисконсулт обществени поръчки“. Съдът е приел, че ответникът не е доказал, че е налице реално съкращение в щата за длъжността „юрисконсулт обществени поръчки” и тъй като преди да направи същото със заповед № ЛС-01-195/19.05.2015 г. не е изпълнил задължението си да направи подбор по реда и критериите в чл. 329 КТ между всички служители на длъжност главен юрисконсулт, юрисконсулт и двама младши юрисконсулти и служителя изпълняващ съкращаваната длъжност юрисконсулт обществени поръчки. В тази връзка е приел, че в настоящата хипотеза щатните бройки за юристи в отдел Правно обслужване от 4 в първото щатно разписание, са станали 5 във второто и това налага работодателят да обоснове защо при създаване на нов щат отново за юрисконсулт, макар и младши е счел, че следва да съкрати длъжност „юрисконсулт обществени поръчки”. Изложени са съображения, че реалното съкращаване може да стане, ако е налице промяна в трудовите функции в насока да бъдат премахнати тези, възложени за длъжността „юрисконсулт обществени поръчки”, но работодателят е следвало да представи длъжностните характеристики и/или други доказателства за всички длъжности юрисконсулт, за да се прецени съществуват ли към датата на уволнението на ищцата трудовите функции, които е изпълнявала. Доколкото след обявяване на окончателния доклад по делото пълномощникът на ответното дружество не е заявил други доказателствени искания, съдът е приел, че за него е настъпила преклузия за представяне на доказателства за твърдените от него факти в отговора на ИМ, поради което не е доказано реално съкращение в щата за длъжността „юрисконсулт обществени поръчки”. В тази връзка е приел, че работодателят преди уволнението не е изпълнил задължението си да направи подбор по реда и критериите в чл. 329 от КТ между всички служители на длъжност главен юрисконсулт, юрисконсулт и двама младши юрисконсулти и служителя, изпълняващ съкращаваната длъжност юрисконсулт обществени поръчки, поради което въззивният съд е приел иска за отмяна на уволнението за основателен. При тези съображения, съдът е стигнал до извода, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а с оглед основателността на главния иск са уважени и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т 3 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както следва: налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции. Посоченият материалноправен въпрос е обусловил изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: служебно известните на съда: решение № 75 от 27.03.2012 г., постановено по гр. д. № 924/2011 г. на ВКС, Трето гражданско отделение; решение № 319 от 22.01.2013 г., постановено по гр. д. № 437/2012 г. на ВКС, Трето гражданско отделение; решение № 184 от 02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 803/2010 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение; решение № 404 от 06.01.2014 г., постановено по гр. д. № 1968/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, както и с приложеното от касатора решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което по този правен въпрос касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид подадената молба от ищцата И. М. Й. от [населено място], с която на основание чл. 233 ГПК заявява отказ от предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, настоящата инстанция намира, че постановеното решение в тази част следва да бъде обезсилено и производството прекратено.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението дължимата държавна такса в размер на 193,40 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 849 от 11.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 11/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта му, с която като е потвърдено решение № 8792 от 12.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1516/2015 г. на Благоевградския районен съд, е уважен предявеният иск от И. М. Й. от [населено място] против [фирма], [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт обществени поръчки” и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 849 от 11.02.2016 г., постановено по гр.д. № 11/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, по касационна жалба с вх. № 956 от 11.03.2016 г. от [фирма], [населено място].
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 193, 40 лева, като представи документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: