О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4290/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Б. К. и Л. Л. К. , чрез пълномощника им адв. А, против решение от 23.01.2008 г. по гр.д. № 1631/2007 г. по описа на Софийски градски съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответната страна по касационната жалба – М. на о. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Б. К. и Л. Л. К. против М. на о. иск с правно основание чл. 265, ал.1 ЗЗД, за разликата над сумата 500 лв. до пълния предявен размер от 7210 лв., която разлика от 6650 лв. представлява направени разходи за отстраняване недостатъци на изграден от ответната страна, на основание договор от 16.03.1995 г., апартамент № 71, на 13 етаж, във вх. „Г” на жилищен блок № 304 в гр. С., ж.к. „Дружба-2”, както и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 100 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 7210 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая се касае за скрити недостатъци на изработената вещ, за които възложителите по договора не са известили изпълнителя веднага след откриването им. Приел е, че протоколът на държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж Ж1/288 – ж.к. „Дружба 2”, бл. 304, вх. Г и изразеното особено мнение от арх. Иван П. , член на комисията, не установяват знание от страна на изпълнителя за недостатъците, поради което работата следва да се счита приета без възражения /чл. 264, ал. 3 ЗЗД/.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че с въззивно решение е разгледан съществен правен въпрос, а именно: представеният като доказателство протокол на държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж Ж1/288 – ж.к. „Дружба 2”, бл. 304, вх. Г и изразеното особено мнение от арх. Иван П. , член на комисията, установяват ли знание от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградения апартамент, предмет на исковата претенция и би ли могло да се приеме, че в случая изпълнителят е знаел за недостатъците, поради което не е налице хипотезата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД.
Въпросът е съществен, тъй като касае основателността на иска и от разглеждането му зависи законосъобразното решаване на конкретния правен спор.
Доказано е и противоречивото му решаване от съдилищата. От приложените копия от решение от 13.06.2006г. по гр.д. № 11115/2004 г. на СРС, оставено в сила с решение от 02.04.2007 г. по гр.д. № 4371/2006 г. на СГС, както и от представените копия от решение от 18.08.2005 г. по гр.д. № 10807/2004 г. на СРС, оставено в сила с решение от 09.06.2006 г. по гр.д. № 3116/2005 г. на СГС, оставено в сила с решение № 1* от 22.11.2007 г. по гр.д. № 1214/2006 г. на ВКС е видно, че със същите е прието, че цитираните по-горе писмени доказателства /протокол на държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж Ж1/288 – ж.к. „Дружба 2”, бл. 304, вх. Г и изразеното особено мнение от арх. Иван П. / установяват знание от страна на изпълнителя за всички недостатъци на цялата сграда, включително и на всеки един от апартаментите във вход Г на жилищния блок, поради което не би могло да се приеме, че правото на възражения за недостатъци на вещта от страна на възложителя е преклудирано.
Дължимата от жалбоподателите държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 135 лв. е внесена с вносна бележка от 18.04.2008 г., приложена към жалбата.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.01.2008 г. по гр.д. № 1631/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: