Определение на ВКС – ГК, III г.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 22.01. 2018 година
Върховният касационен съд – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 3413/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 87443 от 28.06.2017 г. от Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалния й представител В. А. против въззивно решение № 3873 от 31.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2125/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Е въззивен състав, с което като е отменено решение № 20797 от 13.12.2016 г., постановено по гр.д. № 7866/2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 с-в, са уважени предявените от К. И. Г. , със съд. адрес в [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № 401 от 11.01.2016 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за присъждане на обезщетение в размер на 3 975,28 лева за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие и прилага следната съдебна практика: решение № 144 от 08.08.2016 г. по гр.д. № 122/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 191 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 626/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 179 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2014 г. на ВКС, IІІ г.о.; решение № 178 от 20.10.2015 г. на ВКС, IІІ г.о.; решение № 187 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 4168/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 6 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 3655/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 51 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 3726/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1973/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ Длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности/с идентични или различни наименования/ в различни обособени структурни образования в различни населени места при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено; 2/ Съществува ли задължение за работодателя да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности/с идентични или дори различни наименования/ в различни обособени структурни образования, със седалище в различни населени места при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено и различните отдели в териториалното митническо управление в една митница представляват ли обособено структурно звено.
Ответницата по жалбата К. И. Г., чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-К. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове за защита срещу незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК са основателни. Съдът е приел, че при извършените структурни промени в Агенция „Митници” въз основа на ПМС № 393 от 30.12.2015 г., в сила 11.01.2016 г. и Заповед № ЗМФ-1257/14.12.2015 г. на Министъра на финансите, считано от 11.01.2016 г. са закрити всички митнически учреждения към Митница С., които са преминали в структурите на други митници – Б. и П. и предвид обстоятелството, че извършването на дейността на закритата Митница С. не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма – в Митница Б. и Митница П., е приел, че не е налице закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ. Приел е също така, че заеманата от ищцата длъжност „старши специалист“ в Отдел „Борба с наркотрафика“ не е преминала нито към Митница Б., нито към Митница П., т.е. налице е реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност. Съкращаването на щата е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени – министърът на финансите е закрил Митница С., а директорът на Агенция „Митници“ е определил структурата и числеността на персонала в рамките на общата численост на персонала в Агенцията, съобразно предвидената в чл. 8 ЗМ компетентност. Въззивният съд е приел, че при прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 329 КТ, тъй като не е извършил подбор, който в случая се явява в негово задължение, поради което и уволнението на това основание се явява незаконосъобразно. Приел е, че действително при съкращаване на единствената щатна длъжност прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността, се предхожда от подбор по преценка на работодателя. В случая обаче не е налице тази хипотеза, тъй като заеманата длъжност е била единствена в щатното разписание на Митница С., а не в цялото щатно разписание на Агенция „Митници“, която е работодател на ищцата. Щатни бройки за длъжността „старши специалист“ в Отдел „Борба с наркотрафика“ са предвидени в Митница Аерогара С., в Митница Л. и др., поради което като не е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ, който факт е безспорен между страните, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, се явява незаконосъобразно, поради което и предявените от нея искове за защита срещу незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, се явяват основателни и са уважени.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, който е от значение за изхода на спора, а именно – длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности/с идентични или различни наименования/ в различни обособени структурни образования, в различни населени места при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено, който е решен от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора и описана по-горе. Тъй като по този въпрос е постановена задължителна съдебна практика, която се възприема и от настоящият състав на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване е неприложимо.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението дължимата държавна такса в размер на 159,50 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3873 от 31.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2125/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 87443 от 28.06.2017 г. на Агенция „Митници” [населено място].
УКАЗВА на Агенция „Митници” [населено място] в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 159, 50 лева, като представи документ затова. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: