3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София, 15.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1566/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на „Акма Ко“ ЕООД срещу решение № 8011/20.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 8059/2018г. на СГС, ГО, ІV-д въззивен състав, с което е отменено решение № 349210/ 27.02.2018г. на СРС 71 състав и е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Й. В. по чл.190, ал.1, т.4 КТ.
В касационната жалба са изложени доводи, че неправилно съдът е уважил иска, тъй като ищцата при изпълнение на длъжността „ръководител на аптека“ в търговски обект в [жк], с преднамерени действия е причинила липса на касата в размер на 8214,41лв., тъй като многократно е променяла плащането на клиенти от „в брой“- „чрез карта“ или „ваучер“, но тези суми не били постъпили в банката, нито били налични в касата. Според касатора тези факти се установявали от представените по делото Протокол за работа на комисията, назначена от работодателя и приложените към този протокол документи, както и от свидетелските показания на св. М. Г.. Неправилно обаче въззивният съд не е зачел доказателствената стойност на частни свидетелстващи документи, както и свидетелските показания и е приел уволнението за незаконосъобразно. Касаторът иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Как се преценява от съда доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ? Налице ли е злоупотреба с доверието, когато доверието е компрометирано, без действието да е извършено умишлено? Кога е налице пълно и главно доказване?
В срока за отговор ищцата е възразила срещу допускането на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставен правен въпрос в изложението към жалбата, въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
По поставените въпроси в изложението, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: между ищцата и ответника е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала длъжността „Магистър фармацевт, ръководител на аптека“, с място на работа Аптека, находяща се в [населено място], ж.к. Лагера. Със Заповед № 1/12.01.2017 г. на управителя на „А.Ко“ ЕООД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.8, пр. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, и със Заповед № 37/12.01.2017 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 12.01.2017 г.. Като мотиви за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата работодателят е посочил, че дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага за извършени нарушения, изразяващи се в констатирани разлики между регистрираните в програмния продукт „Фармастар“ плащания с ПОС – терминал и постъпления от банките в изпълнение на такъв вид плащания, като нарочна Комисия, назначена със Заповед на управителя от 19.12.2016 г. е извършила проверка с Протокол от 21.12.2016 г. е установила, че липсващите суми не са налични в касата, както и че е извършена многократна промяна на начина на плащане от клиентите от „в брой“ на „дебитна карта“ или „ваучер“ от ищцата, като сумите от тези продажби не са постъпили по банковата сметка, не са налични в касата и не са отчетена ваучери.
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал извършеното нарушение на трудовата дисциплина, тъй като писмените доказателства, представени от работодателя- Протокол за работа на комисия с приложения и извлечения от банкова сметка, са частни свидетелстващи документи, без доказателствена стойност.
При тези решаващи изводи на Софийски градски съд, ВКС счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос. Този процесуален въпрос относно начина по който се ценят частните свидетелсващи документи е обусловил правните изводи на съда спрямо правната квалификация на писмените доказателства по делото- съдът е приел, че те са без доказателствена стойност. Това разрешение обаче е в противоречие с приетото тълкуване с решение № 214/ 15.03.2017г., ВКС ІV ГО, съгласно което частните свидетелстващи документи следва се ценят наред с всички останали доказателства по делото. В противоречие с това въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на писмените доказателства и свидетелските показания и не е обсъдил Протокол за работата на комисия, назначена със Заповед от 19.12.2016г., справки за променен начин на плащане към продажби и отчет за извършените касови операции в брой за процесния период за обект Аптека Медея – Лагера. С това е осъществен фактическият състав на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 8011/20.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 8059/2018г. на СГС, ГО, ІV-д въззивен състав.
Указва на касатора „Акма Ко“ ЕООД в 1- седмичен срок от съобщението да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: