2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1057/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – [населено място] против решение № 102 от 19. 04. 2011 г. по в. гр. д. № 11/ 2011 г. на Великотърновския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба К. П. Е., [фирма], [фирма], както и представителят на прокуратурата не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил решение на окръжния съд, с което е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – [населено място] по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД против К. П. Е., [фирма] и [фирма] за отнемане в полза на държавата на придобито от посочените лица имущество на обща стойност 461000 лв.
За да постанови този резултат, съставът на съда, възприемайки изцяло изводите на първоинстанционния съд и излагайки и собствени, е приел, че едно от основанията за уважаване на иска е наличие на влязла в сила осъдителна присъда за някое от престъпленията по чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД, като изброяването в закона е изчерпателно и с оглед репресивния му характер не следва да се прилага разширително тълкуване. Приел е, че в чл. 3 от закона са посочени основните и квалифицирани състави на престъплението длъжностно присвояване – чл. 201-203 НК, а привилегированият състав по чл. 205, ал. 1, т. 1 НК не е сред изброените /както и привилегировани състави и на други престъпления/, което е логично предвид обстоятелството, че при хипотезите на маловажност или възстановяване на присвоеното имущество не би могло да се достигне до реализиране на облаги за сметка на придобитото от престъпна дейност. Приел е, че ответникът – физическо лице е осъден за престъпния състав по чл. 205, ал. 1, т. 1 НК, поради което по отношение на него не би могло да се проведе производство по реда на ЗОПДИППД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: ако дадено лице е осъдено за привилегирован състав на престъпление, който не е включен изрично в чл. 3 ЗОПДИППД, налице ли е основанието по чл. 3, ал. 1 от цитирания закон за провеждане на производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност.
Така поставеният въпрос е включен в спорния предмет и е от значение за изхода на делото, но разглеждането му не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като нормата на чл. 3, ал. 1, тълкувана във връзка с пар. 1, т. 3 ЗОПДИППД, е конкретна, ясна и редакцията й не създава предпоставки за противоречивото й тълкуване и прилагане – основание за предприемане на производство по този закон е започнало наказателно преследване за изброените състави на престъпления по НК, а „престъпна дейност” е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от закона. От друга страна, по поставения въпрос има създадена задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК /напр. решение № 607 от 29. 10. 2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., ІV г.о./, според която изброяването на съставите на престъпления е изчерпателно и поради репресивния характер на закона не следва да се прилага разширително тълкуване. Имущество придобито от друга престъпна дейност, извън изброените състави, както и от друга незаконна дейност, не подлежи на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД. Касаторът не въвежда твърдения, обосноваващи необходимост така създадената практика да бъде осъвременявана или променяна.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че изводите на въззивния съд в обжалваното решение съответстват на конкретните факти по настоящото дело и не противоречат на задължителната съдебна практика, обективирана в посоченото по-горе решение.
Ответните страни по касационната жалба не претендират деловодни разноски за настоящото производство, нито има представени доказателства за извършване на такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 19. 04. 2011 г. по в. гр. д. № 11/ 2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: