О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София 23.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3440/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „М” О. , гр. П., против решение № 1* от 02.07.2008 г. по гр.д. № 2888/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба Й. А. К., М. В. Р. , И. В. К. , М. А. Х. , Й. А. Д. , А. Й. Д. , Р. Г. З. , Й. Г. З. и Д. А. А. поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а в случай на допускане изразяват становище за правилност на решението и оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данни по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот с площ от 2040 кв.м., нанесен като имот пл. № 1* в кв. ІІ „Източна индустриална зона” по плана на гр. П., който имот е изобразен със синя линия по точките 1-2-3-4-5-6-1 на скицата към съдебно-техническата експертиза от 10.05.2006 г. на вещото лице инж. В. Г. Като придобивни основания сочат наследяване на Ф. З. , сключен от последния договор за покупко-продажба с крепостен акт от 1901 г., отчуждаване на имота през 1957г. по ЗПИНМ /отм./ за обществено мероприятие – изграждане на гробищен парк, наличие на предпоставките на чл. 1, ал.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за реституирането му и възстановяване на собствеността с влязло в сила решение от 17.11.1995 г. по адм.д. № 2654/1994 г. на ПОС.
С решение № 1* от 31.07.2006 г. по гр.д. № 508/2000 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е отменено решение по гр.д. № 1775/1999 г. на ПРС, с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за частта от 1250 кв.м. от процесния имот, изобразена между точките 1-2-3-7-1 на скицата към съдебно-техническата експертиза от 10.05.2006 г. на вещото лице инж. В. Г. и дружеството е осъдено да предаде на ищците описаната част от имота. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която искът е отхвърлен за останалата част от имота – между точките 3-4-5-7-3 на скицата.
С решение № 1* от 31.10.2007 г. по гр.д. № 1390/2006 г. по описа на Върховния касационен съд въззивното решение е оставено в сила в частта, с която е уважен ревандикационния иск за 1250 кв.м от имота. В отхвърлителната част решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд в отменената част.
При новото разглеждане на делото окръжният съд, с решение № 1* от 02.07.2008 г. по гр.д. № 2888/2007 г. по описа на ПОС, е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за частта от имота между точките 3-4-5-7-3 на скицата към съдебно-техническата експертиза от 10.05.2006 г. на вещото лице инж. В. Г. , с площ на тази част от 790 кв.м. и вместо това е постановил решение, с което е осъдил ответното дружество да предаде на ищците и тази част от имота.
В мотивите към така постановеното решение въззивният съд, при извършване на преценката за основателността на иска, е разгледал съществен материалноправен въпрос: ако е проведена реституционна процедура по чл.чл.4,5 и 6 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС само от един от наследниците на собственика на имота към отчуждаването му /само един от наследниците е направил искане за отмяна на отчуждаването, обжалвал е мълчаливия отказ на кмета и е участвал в образуваното по жалбата административно дело, приключило с влязло в сила решение, с което мълчаливият отказ е отменен, отменено е отчуждаването и е възстановена собствеността/, то би ли могло да се приеме, че имотът е възстановен в полза на всички наследници или следва да се приеме, че реституционният ефект е настъпил само в полза на наследника-заявител и до размера на идеалната му част от наследството, а останалите идеални части са останали държавна собственост, впоследствие включени в капитала на търговско дружество.
Така разгледаният въпрос е съществен. От решаването му зависи законосъобразното решаване на конкретния правен спор – дали следва да се уважат исковете на всички наследници или само на този, по отношение на когото е възстановена собствеността и до размера на дяла му от наследството, като се приеме, че останалите идеални части са останали държавна собственост и впоследствие включени в капитала на ответното дружество, при съобразяване с възможността за упражняване на косвен съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в рамките на исковото производство по спорове за собственост, включително и за материална незаконосъобразност /ТР № 6/06г., т.4/. Посоченият въпрос е принципен и би имал значение за законосъобразното решаване и на други дела, имащи за предмет искове за собственост, при които като елемент от правопораждащия фактически състав се сочи възстановяване на собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Доказано е и противоречивото му решаване от съдилищата. В приложените към изложението съдебни решения /решения № № 52/6.02.1995 г. по гр.д. №2342/94 г., ІІІ г.о., 320/15.03.1995 г. по гр.д. № 595/94г., ІІІ г.о., 1799/17.10.2003 г. по гр.д. № 1803/2002 г., ІV г.о./, както и решение № 1* от 22.07.1999 г. по гр.д. № 1715/98г., ІV г.о. на ВКС и др. се приема, че решението по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има вещноправно действие /възстановява собствеността/ само по отношение на съсобствениците, предявили искането за отмяна на отчуждаването и до размера на идеалните им части от наследството, както и, че в административното производство по възстановяване на собствеността всеки съсобственик действа самостоятелно и може да предизвика правна промяна само и единствено досежно съответна идеална част от правото на собственост.
На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба. Размерът й, определен по реда на чл. чл. 18, ал.2, т.2, вр.чл. 1 от тарифата, във връзка с чл. 73, ал.2, изр.2, вр.чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, възлиза на 268,60 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 02.07.2008 г. по гр.д. № 2888/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя „М” О. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 268,60 лв. и представят доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: